Как да съчетаваме храните, за да ядем и да не дебелеем. Да, възможно е! (примерни рецепти)

вход през zajenata.bg
регистрация през facebook
Активирай автоматично своя акаунт в За Жената, като влезеш през твоя Facebook
регистрация през zajenata.bg
Прочетох и съм съгласен с правата и задълженията на потребителя при ползване на услугите на сайта
За Жената
Здраве
Здравословно хранене
Как да съчетаваме храните, за да ядем и да не дебелеем. Да, възможно е! (примерни рецепти)
30 Декември 2016
33447

В статията ще намерите подробна информация за разделното хранене . Какви са принципите.

Как се съчетават храните. Видове храни – богати на въглехидрати, богати на белтъчини и неутрални. Съвети за балансирано разделно хранене. Хранителни добавки. Рецепти.

Разделното хранене

През последните години във връзка с променения начин на живот и труд и с промените в околната среда се отделя все повече внимание на здравословния начин на живот , включително и на природосъобразното хранене. Използването на естествени торове в земеделието, увеличаването на относителния дял на натуралните продукти и на суровите плодове и зеленчуци в менюто, както и вегетарианството са вече напълно приети като начин на живот.

 

Един от най-разпространените и популярни принципи на здравословно хранене е разделното хранене . То препоръчва при едно хранене да не се съчетават храни, които съдържат повече белтъчини и такива с повече въглехидрати. По този начин се улеснява храносмилането, тъй като стомахът отделя само няколко храносмилателни ензими.

Всяка храна съдържа пет типа хранителни вещества — белтъчини, мазнини, сложни въглехидрати (скорбяла), захари и киселини . Някои от тях са инертни при наличието на други хранителни вещества, други реагират помежду си и причиняват смущения на храносмилането. Тези хранителни вещества обаче са в различно съотношение в различните продукти и това, което е в най-голямо количество, определя целия храносмилателен процес.

 

Поради това е най-добре едно хранене да се състои от продукти, които се подпомагат взаимно в процеса на храносмилането, а това води и до по-пълното им усвояване. Така се обяснява голямото значение на правилното комбиниране на храните, а за да може всеки лесно да се ориентира при избора си, тук е приведена примерна класификация на храните, в която те се обединяват в три основни групи.

Основният принцип, който трябва да се спазва за правилно разделно хранене, е че неутралните храни (***) могат да се съчетават и с групата на въглехидртите (*), и с групата на белтъчините (**), но не се комбинират въглехидратите (*) с белтъчините (**) по време на едно хранене. За ваше улеснение в началото можете да редувате белтъчни с въглехидратни дни.

Храни с въглехидрати

Храни, богати на въглехидрати *

  • ВСИЧКИ видове зърно: пшеница, ръж, овес, просо, царевица, неполиран ориз, ечемик
  • Всички изделия от пълнозърнесто брашно (хляб и хлебни изделия, макаронени изделия, грис, както и изделия е пшенични трици)
  • Някои сортове зеленчуци и плодове – картофи, земна ябълка, зелено зеле, ряпа, банани, необработени със сяра сушени плодове (включително дребните стафиди без семки), пресните фурми и смокини, меките сладки ябълки
  • Подсладителите – фруктоза, мед, кленов сироп, крушов и ябълков сироп
  • Картофеното нишесте, бакпулверът и др. набухватели, бира

Храни с белтъчини

Храни, богати на белтъчини (и киселини) * *

  • Варено, печено или задушено месо – ВСИЧКИ видове (Не се препоръчва да се консумира свинско месо.)
  • Всички видове птици – варени, печени (пържени) и задушени
  • Всички видове колбаси, приготвени чрез варене или печене (пържене) – телешки и пилешки кренвирши и салами, наденици, варена шунка, пастет, лебервурст, варена сланина и др. (Препоръчва се да не съдържат свинско месо.)
  • Всички непушени видове риба, ракообразни, миди и др. морски продукти в печен (пържен) и варен вид
  • Всички соеви продукти
  • Яйца и прясно мляко с всякаква масленост Всички видове кашкавал и кашкавалени сирена е не повече от 50 % масленост („Пармезан“, „Ементал“, „Гауда“, „Ведър“, „Витоша“ и др. холандски, латвийски и швейцарски сирена)
  • Варени и консервирани домати
  • Напитки-плодов чай, ябълкови вина, тръпчиви бели вина и шампанско
  • Всички сочни плодове без костилки освен черни боровинки (ягоди, малини, къпини, френско грозде, и др.)
  • Всички плодове със семки ( без сладките ябълки) и е костилки, както и всички Цитрусови (портокали, лимони, грейпфрути), всички екзотични плодове — манго, папая, киви, пъпеши (без бананите) (Според д-р Хей киселите сортове плодове се отнасят към белтъчините продукти, но по-къс но е доказано , че само малка част от тях са богати на протеин и могат да се комбинират с други богати на белтъчини храни, затова е по-добре да се употребявате мляко или кисело-млечни продукти като закуска или междуястие. При по-прецизна класификация, те би трябвало да бъдат отнесени заедно с напитките към; храните, богати на киселини, които при правилно комбиниране и пропорции подобряват храносмилането, като възстановяват киселинния баланс.

 

Добре е за паниране на белтъчните продукти вместо галета или брашно да се използват сусамово семе и смлени бадемови или орехови ядки

Неутрални храни

Неутрални храни * * *

Те могат да се смесват по време на едно хранене както с богати на белтъчини продукти, така и с храни, богати на въглехидрати,

  • Всички мазнини – растителни масла (олио, зехтин, кокосово, бадемово, орехово и др. масла), нехидриран (диетичен) маргарин, краве масло, масло и маргарин за сандвичи
  • Всички киселомлечни продукти – извара, кисело мляко, йогурт, кефир, сметана, мътеница
  • Всички видове бяло сирене
  • Всички сурови и пушени колбаси и меса — пушено месо, пушени салами, пастърма и др. (за предпочитане без примеси на свинско месо)
  • Суровото месо – тартар
  • Сурово маринована или пушени риба
  • Някои видове зеленчуци, листни салати и гъби – патладжан, ангинария, броколи, карфиол, зелен фасул, зелен грах, краставици, чесън, алабаш, зелен лук, царевица, моркови, пиперки, люти пиперки и „Шипка“, червено салатно цвекло, брюкселско зеле, червено зеле, кисело зеле, целина, аспержи, спанак, пресни домати, бяло зеле, кромид лук, тиквички, всички листни салати, цикория, китайско зеле, както и печурките и белите гъби
  • Всички кълнове
  • Всички пресни и изсушени билки и подправки
  • Всички ядки и семена (без фъстъците)
  • Черни боровинки
  • Жълтък, сметана
  • Спиртни напитки – водка
  • Всички желеобразуващи вещества – желатин, агар-агар (морски водорасли в прахообразно състояние), растителни свързващи вещества (растителен желатин – диетичен продукт)

 

Препоръчва се салатите, които се сервират към ястия от богати на белтъчини продукти да се заливат с олио, зехтин или други растителни масла, сметана, зелени подправки и лимонов сок, а салатите към богати на въглехидрати ястия – с кисело-млечни продукти (кисело мляко).

При класифицирането на храните не са включени някои продукти, които е желателно да се избягват, като например:

  • бялото брашно, хлебни и макаронени изделия, както и сладкиши от бяло брашно
  • полираният opиз
  • захар, захарин и изделия, в които се съдържат – сладкиши, конфитюри, мармалади, сиропи
  • концентрати и консерви
  • бобови храни – грах, леща, зелен фасул, фъстъци
  • свинско месо и колбаси със свинско месо
  • сурово месо и суров яйчен белтък
  • готови майонези
  • хидрирани мазнини (обикновеният маргарин)
  • черен чай, кафе и какао

Необходимо е да се отбележи, че хора със заболявания на стомаха и дванадесетопръстника трябва да пристъпят много внимателно и постепенно към разделното хранене, защото голямото количество на баластни вещества в пълноценната храна може да им причини известни смущения. Особено трябва да се внимава с пълнозърнестите храни. Може да се започне със салати и леко задушени зеленчуци, като всеки нов продукт се употребява първоначално в малко количество и всеки определи за себе си храните, които не го дразнят.

Като първа крачка към разделното хранене се препоръчва един разтоварващ (прочистващ) ден, през който може да се избира между салатно-зеленчукова и плодова диета.

Салатно-зеленчуковата диета включва зеленчуци според сезона в суров или леко задушен вид (или и двете) и салати (или само салати). Не трябва да се използва сол, а да се замени с готов зеленчуков бульон (от кубче).

Плодова салата

Плодовата диета  включва пресни плодове (без банани) в желаното количество до 15 ч, а след това 2 банана и 2 средноголеми картофа, сварени небелени. През цялото време трябва да се пият много течности (чай или минерална вода, но не газирана). И двете диети не изключват лека закуска.

Хората със стомашно-чревни страдания могат да си приготвят супа от 3 картофа, 2 глави кромид лук, 3 стръка зелен лук, 1 глава целина и 3 моркова.

Зеленчуците се почистват, измиват се, нарязват се и се слагат в тенджера с вода, колкото да ги покрие. Слагат се зелени и сушени подправки по желание (кимион, чесън, магданоз, майорана, босилек, риган и др.), но не сол. По желание може да се прибави готов зеленчуков бульон от кубче.

Много от рецептите съдържат покълнали семена, кълнове или поници, тъй като са изключително богати на витамини и се отнасят към неутралните продукти, което дава възможност за комбинирането им с богати на белтъчини и на въглехидрати храни. Те се намират трудно на пазара, и то само в изсушен вид, но могат да се приготвят и вкъщи.

Необходимо е да се подберат здрави, свежи и чисти (необработени) семена (житни, соеви, от тиква, леща, ленено семе, синап и др.) Семената се измиват, отцеждат се, слагат се в стъклен буркан и се заливат с чиста хладка вода (за соевите семена – пет пъти по-голямо количество вода от количеството на семената). Бурканът се покрива с марля, която се закрепва с ластиче, и семената се оставят да набъбнат (за соята по-дълго -6-7 часа). За граха, семената от крес (поточарка), лен, синап и други такива това не е необходимо.

След като набъбнат, водата се излива (може да се използва за поливане на цветята) и семената се измиват отново. Бурканът със семената се подпира в чиния леко наклонен, за да може останалата вода да се изцеди. Държат се при температура 20 – 25°С – пшеничните и ечемичните семена на пряка слънчева светлина, а соевите на тъмно, като всеки ден се промиват по 2 – 3 пъти на ден. Кълновете на соевите семена достигат 5 – 6 см за 4 – 6 дни, а пшеничните за около 4-6 дни -16-17 см, на лещата – за 3 дни 2 см, а на синапеното семе – 0,5 см за 2 – 3 дни. Зелените части се отрязват и се консумират веднага. Могат и да се изсушат.

Голямо значение в разделното хранене има  правилният избор на мазнини . Препоръчват се нерафинираните растителни масла (слънчогледово, маслиново, царевично и др.), които съдържат ценни ненаситени мастни киселини в достатъчни количества. При готвенето е най-добре да се използват слънчогледовото олио и зехтинът, които могат да се загряват без проблем. Кравето масло и нехидрираните растителни мазнини (диетичен маргарин за готвене) също могат да се използват, но не бива да се прегряват.

Препоръчително е използването на морска сол, тъй като съдържа жизнено необходими минерални вещества и микроелементи, например йод. В много от ястията солта може да се замени с готов зеленчуков бульон (от кубче или на прах) или „Вегета“ и „Пикантина“ или с подправката „Балканска чубрица“, която съдържа различни билки и сол. По-здравословно е изцяло да изключите солта и да я замените с ламинария (зелени морски водорасли на прах).

Рецептите по-долу са ориентировъчни и всеки може да замени или обогати подправките по свой вкус.

Основно правило при здравословното хранене е да се консумира прясно приготвена храна. Затова продуктите са дадени за 1 порция (освен ако има специална забележка), но тяхното количество също е ориентировъчно и всеки може да го нагоди към собствения си хранителен режим. В случаите, когато е по-удобно и по-икономично да се приготвят повече порции, количеството на продуктите може лесно да се преизчисли. Количеството в грамове се отнася до измити и почистени продукти. Мерките в супени и чаени лъжици визират пълни без връх лъжици, под чаша се разбира чаена чаша от 200 мл. При посочването на зеленчуци и плодове в брой се има предвид среден размер. За по-голямо удобство в заглавието на всяка рецепта е отбелязано със звездички на какъв основен тип хранителни вещества е богато ястието, както са дадените категории по-горе.

Хранителни добавки

Хранителни добавки

По време на разделното хранене трябва да сте сигурни, че приемате всички необходими за организма си витамини и минерали. Поради това се предлагат следните хранителни добавки от витамини и минерали. Според особеностите на вашата диета, следва да приемате тези, които отсъстват от менюто ви или са в намалено количество. Важни за храносмилането са и ензимите.

 

Ябълковият оцет освобождава организма от излишните мазнини, подобрява функциите на бъбреците, пикочния мехур и черния дроб. Подпомага отделянето на токсини, нормализира храносмилането.

 

ПРИМЕРНИ РЕЦЕПТИ за ястия от разделното хранене

Палачинки с извара

Палачинки с извара*

Продукти

50 г пълнозърнесто брашно, 1 жълтък, 1 чаена лъжичка бакпулвер, 3 супени лъжици сметана, щипка морска сол, 50 г смлени или счукани бадемови ядки, 2 супени лъжици олио

За плънката: 100 г извара с 20 % масленост, 1 супена лъжица мед, 1 супена лъжица голи слънчогледови семки

Приготвяне

Брашното се разбърква с бакпулвера, слагат се щипка сол, 60 мл вода и сметаната с разбития в нея жълтък и се забърква тесто за палачинки. Оставя се около 15 мин да бухне. През това време изварата се смесва с меда и слънчогледовите семки. Олиото се загрява, слагат се бадемовите ядки и леко се запържват. Върху тях се изсипва палачинковото тесто и се пържи по 1 -2 мин от всяка страна на умерен огън. Готовата палачинка се намазва с изварената плънка и се навива на руло.

Забележка: Количеството на продуктите е предвидено за 1 порция основно ястие, като преди палачинките може да се сервира неутрална салата. Може да се сервира като закуска и междуястие.

 

Пиперки, пълнени със сирене***

Продукти

2 големи зелени пиперки, 2 моркова, 200 г прясно сирене, сокът от 1 лимон, малко сок от кромид лук, щипка черен пипер, морска сол на вкус

Приготвяне

Пиперките се разрязват надлпьжно на две и се почистват от семките, морковите се настъргват на едро пластмасово ренде. Прясното сирене се смачква с вилица, поръсва се с черен пипер (ако е безсолно, се посолява) и се разбърква с морковите. Напълват се пиперките и върху всяка се капват по няколко капки лимонов сок и сок от лук.

Морковена салата

 

Морковена салата с кисело мляко**

Продукти

2 моркова, 1 круша, 1 супена лъжица лимонов сок, 1 супена лъжица едро смлени бадемови ядки

За заливката –  75 г кисело мляко с 3,5 % масленост, 2 супени лъжици сметана, 1 супена лъжица фруктоза

Приготвяне:

Морковите се почистват и се нарязват на ивички или се настъргват на пластмасово ренде. Крушата се измива, разрязва се на две, почиства се от сърцевината и се нарязва на кубчета. Прибавя се към морковите и се поръсва с лимоновия сок. Смесват се киселото мляко, сметаната и фруктозата и се залива салатата. Поръсва се с бадемовите ядки.

Оризова салата с гъби*

Продукти

50 г неполиран ориз, 75 г дребни печурки, 1 – 2 домата, 1/2 голяма (или 1 малка) жълта пиперка, 1/2 краставица, 1 супена лъжица голи слънчогледови семки, 2 1/2 супени лъжици соеви (зърнени) кълнове (или поници)

За соса: 90 г кисело мляко, 1/2 чаена лъжичка фруктоза, 1/2 чаена лъжичка балканска чубрица, 1 1/2 супени лъжици ситно нарязани магданоз, босилек и копър

Приготвяне:

Оризът се залива с вода и се оставя 8 часа или една нощ да набъбне. На сутринта се сварява (около 25 мин) на умерен огън в захлупена тенджера. Прецежда се през едра цедка, изплаква се и се подсушава.

Гъбите се нарязват на тънки ивички. Доматите се почистват и се нарязват на 8 части. Пиперката се почиства от семките и се нарязва на ивички, а краставицата се обелва, разрязва се надлъжно на четири и се нарязва на парчета по 1 см. Зеленчуците и гъбите се смесват с ориза и слънчогледовите семки. Киселото мляко се разбърква с фруктозата, балканската чубрица и нарязаните зелени подправки и се залива салатата. Отгоре се поръсва със соевите кълнове.

Забележка: Количеството на продуктите за салатата е предвидено за 1 порция основно ястие

 

Кремсупа от целина***

Продукти

1 глава целина (около 250 г почистена), няколко листа от целина, 1/2 л зеленчуков бульон (от кубче), 4 супени лъжици сметана, 2 супени лъжици ситно нарязан магданоз

Приготвяне

Целината се обелва и се нарязва на кубчета. Сварява се в бульона 10-ина мин, като съдът се захлупва. Изважда се и се разбива с миксер или преса на пюре, което се връща в бульона и се подправя със сметаната, поръсва се с магданоза и се украсява с листата от целина.

Забележка: Количеството на продуктите е предвидено за 2 порции супа и е достатъчно за 1 порция основно ястие.

 

Пъстра зеленчукова супа*

Продукти

150 г обелени картофи, 250 мл зеленчуков бульон (от кубче), перата от 1 стрък зелен лук, 1 супена лъжица олио, 1 – 2 моркова (около 100 г), 75 г пресен или замразен грах, 2 супени лъжици сметана, 1 супена лъжица ситно нарязан магданоз, щипка червен пипер, щипка настъргано индийско орехче, балканска чубрица на вкус, 1/2 чаена лъжичка кимион

Приготвяне

Картофите се нарязват на кубчета и се сваряват в бульона около 18 мин. Перата от зеления лук се измиват, нарязват се на тънки пръстенчета и се задушават леко в олиото. Прибавят се почистените и нарязани на ситно моркови и грахът. Поло­вината от сварените картофи се изваждат и също се прибавят към зеленчуците. Всичко се задушава още 10-ина мин, като се разбърква от време на време. Подправя се с червения пипер, индийското орехче, балканската чубрица и кимиона. Останалите в бульона картофи се смачкват на кремсупа, в която се слагат задушените зеленчуци. Разбърква се със сметаната и се поръсва с магданоза.

Варени картофи

Варени картофи*

Продукти

200 г дребни картофи, 175 г извара с 20% масленост, 1/2 супена лъжица минерална вода, 1 малък стрък праз или зелен лук, 1/4 чаена лъжичка морска сол, 1/4 чаена лъжичка червен пипер, 1/2 краставица

Приготвяне

Картофите се измиват с четка и без да се белят, се варят 18 – 20 мин. Изварата се разрежда с минералната вода и се разбива. Прибавят се ситно нарязаният праз лук и солта, подправя се с червен пипер и се разбърква добре. Краставицата се обелва и се нарязва на колелца. Сварените картофи се сервират необелени, с гарнитура от краставицата и изварата.

 

Вегетариански ориз*

Продукти

50 г неполиран кръгъл ориз, 200 мл зеленчуков бульон (от кубче), 100 г замразен или консервиран зелен грах, 100 г замразени или консервирани царевични зърна, 50 г сметана, 1/2 глава кромид лук, 2/3 супени лъжици олио, 1 супена лъжица ситно нарязан магданоз, 1 супена лъжица обелени и нарязани бадемови ядки, щипка шафран

Приготвяне

Оризът се залива с вода и се оставя да престои 8 часа или 1 нощ, да набъбне. На сутринта се промива и се оставя в гевгир да се отцеди. През това време лукът се почиства, нарязва се на ситно и се запържва в олиото до златист цвят. Слага се оризът, залива се с бульона, захлупва се и се вари около 20 мин. Прибавят се царевичните зърна и грахът и се вари още 5 мин, като се бърка от време на време. Подправя се с шафрана и сметаната и се сервира поръсен с магданоза и бадемовите ядки.

Забележка: Към вегетарианския ориз може да се поднесе малка порция неутрална салата.

„Снежанка“ с печени картофи

„Снежанка“ с печени картофи*

Продукти

3 картофа (около 200 а), 3 супени лъжици слънчогледово олио, 4 супени лъжици ситно нарязани зелени подправки (джоджен, босилек, майорана), 1 скилидка чесън, 1 чаена лъжичка червен пипер, 1 чаена лъжичка балканска чубрица

За салатата „Снежанка”: 150 г кисело мляко, 1/2 чаена лъжичка зехтин, 1 скилидка чесън, 1 средно голяма краставица, 1 супена лъжица ситно нарязан копър, морска сол на вкус

Приготвяне

Картофите се измиват грижливо с четка и без да се обелват, се нарязват на колелца по 1 см. Олиото се смесва с червения пипер, зелените подправки, счукания или пресован чесън и балканската чубрицата и картофите се разбъркват добре с него. Нареждат се в тава и се пекат в предварително загрята до 200°С фурна около 45 мин.

През това време киселото мляко се разбърква със зехтина, пресования или счукан чесън, обелените и настъргани на едро ренде краставици, солта и копъра.

Готовите картофи се сервират топли, със салатата „Снежанка“.

Забележка: Салатата „Снежанка“ е много бкусна върху филийка черен хляб и може да се използва като междуястие.

 

Риба със зеленчуци**

Продукти

200 г рибно филе, 1 малък патладжан (около 100 г),

3 домата, 1 червена пиперка, 1/2 тиквичка, 1 глава кромид лук, 1 супена лъжица зехтин, 1 скилидка чесън (по желание), 1/2 чаена лъжичка зелени подправки (майорана, босилек, естрагон), 1 чаена лъжичка зеленчуков концентрат (от готова зеленчукова супа, „Пикантина“ или „Вегета“), 2 супени лъжици сметана, 1 супена лъжица ситно нарязан магданоз, 1/2 чаша сухо бяло вино

Приготвяне

Зеленчуците без доматите се почистват и се нарязват на приблизително еднакви кубчета. Задушават се в зехтина на умерен огън. Доматите се смачкват на пюре и се прибавят към задушените зеленчуци заедно със счукания чесън. Слагат се подправките и зеленчуковият концентрат. Рибното филе се измива, подсушава се, нарязва се на 6 парченца и се пуска при зеленчуците. Разбърква се внимателно, захлупва се и се вари 7-8 мин. Накрая се подправя със сметаната и виното. Преди сервиране се поръсва с магданоза.

 

 

Новини
Мода
Звезди
Начин на живот
Диети
Красота
още
Любов
Здраве
Родители
Коментари
галерии
Прически Маникюр Рокли Грим Обувки Бижута Аксесоари Чанти Звезди
още
Модни тенденции За дома Дизайн Екзотични Пътешествия Татуировки
Design & Development: TaraSoft