(Видео) Тя съблече тениската си и оголи душата си: Нямам цици, нямам яйчници, но това е нищо в сравнение с ...

Срещнах мъжа си, с когото преживях много неща. Моят рак, децата, които са родени преди време, смъртта на двамата ми родители и 11-те операции на мозъка на Зелда. И двете ми деца са родени със заболяване, паразит, който засяга очите и мозъка им. И двете деца са със сламки, които отвеждат течност от мозъка през врата, а дъщеря ми има и чести атаки. Просто човек да се запита "Защо винаги ние?". А после някой ще ми каже "Бог ти дава толкова, колкото можете да понесете", а аз ще му опонирам, защото това е наистина прекалено. Аз победих рака , но това не е нищо в сравнение с това, което моите деца преживяват всеки ден. Най-уязвима се чувствам, когато съпругът Евън и аз се скараме, защото тогава като капак на всичко ми се струва, че не съм обичана. 

Чувствам се добре, въпреки проблемите на деца ми, когато се събудя сутрин покрай тях и когато си легна вечер покрай тях. Реших, че след премахването на гърдите просто не искам реконструкция. Това беше победа на моето самочувствие над несигурността. Докато растях, нито аз, нито майка ми, нито сестрите ми нямахме големи гърди. Майка ми ме посъветва да нося сутиен с подплънки, за да бъда по-женствена, но аз винаги й отговарях, че се чувствам женствено и без това. Когато дойде денят, да ми премахнат гърдите, само си помислих - така, хайде да ги премахнете. Това съм точно аз, а усещането е страхотно. Белезите болят, а понякога дори и чувствам зърната си, които вече ги няма, но съм добре. Нямам яйчници, нямам гърди, но мисля по изцяло нов и различен начин и се чувствам добре.