Между депутати:
- Животът в нашата страна започна да се стабилизира.
- Да, вярно е. Даже цените тръгнаха надолу.
- Наистина?! Нещо е поевтиняло?
- Да, кюфтетата в бюфета ни.
Колко струва "депутатското" кюфте.Въпросният "деликатес" станал нарицателно в годините.
Въпреки, че е мит депутатите да се хранят предимно там. Столовата се пълни най-много от служители на администрацията и посетители на Народното събрание. За сметка на това заведенията срещу парламента отдавна си имат кодово име - например "зала Юг". Там и кафето, и кюфтето не са на преференциални цени.
Между другото столова има не само в Народното събрание, но и в "дома" на президента на "Дондуков" 2, и в повечето институции. Просто "депутатският" стол все се набива на очи.
Каква кола карате?
Депутатите много често се сърдят, когато излязат годишните справки кой колко километра е пропътувал със служебения си автомобил - ведомствените коли все са "трън в окото" на избирателите.
От привилегията да им се плаща бензинът все пак се ползват само избраници от провинцията. Стане ли въпрос за личните им возила - те редовно се оказват я на фирма, я на приятел. Разбира се, това не се отнася за всички депутати. Някоиот тях дори наистина стигат на работа с метрото. В последно време около протестите подземният транспорт се оказва и по-безопасен, отколкото да се налага автомивка или ремонт на колата за хвърлено яйце или камък...
И политиците са хора.
Понякога им се налага да се почерпят от обяд, защото някой колега има рожден ден. А в парламента колегите са цели 240 все пак - рожденик има общо взето всеки Божи ден. "Наздраве" за празника на съмишленик или опонент дори си е човешко. Нявга - със сок, друг път - с ферментирал сок.
Депутатите не са изключение. Нима министри и висши служители не ходят къде по задължение, къде по желание на всякакви закуски, обяди, коктейли? Това е частица от работата им все пак. Но като цяло не им е приятно това да им се припомня.
Нищо лично, приятелю!
Дори и най-кървавият и ожесточен публичен скандал между управляващи и опозиция, депутати, министри и въобще политици много често остава там, където се е състоял. Е, разбира се, стига с това да не се прекалява и с личните обиди. Обичайните държавнически и политически спорове, които пред камерите изглеждат като въведение към предстояща ръкопашна схватка, приключват с дружеско ръкостискане и кафепиене. Или поне с усмивка и потупване по рамото: "Нищо лично, приятелю."
Вот по флумастер.
Да, по конституция депутатите гласуват по съвест. Е, често пъти става дума за "партийната" съвест... Особено по стратегически въпроси почти няма парламентарна група без "отговорник" по вота. За най-завързани гласувания той е въоръжен с инструменти - цветни флумастри, моливи или каквото има под ръка. Зеленото значи "за", червеното - "против". Избирателите много често се ядосват от партийната дисциплина, но истината е, че Народното събрание е най-политическият орган - ако там не сработи, няма къде. Между другото и в Европарламента правят същото.
Пишем закони... Но не ги четем.
Факт - и депутати - без значение дали са на власт или в опозиция, и министри редовно не четат всички закони, които приемат (или отхвърлят) с гласа им. Това донякъде обяснява и вота "по съвест". Истината е, че дори държавният бюджет се познава в детайли само от специалистите и депутатите от ресорната комисия. Другите разчитат на тяхната експертиза. Логично - лекарят и да протече последните новости в закона за минното дело - какво от това? И обратното. И четенето на текстове в пленарната зала от докладчика на второ четене често не върши работа. Ако така и така нищо не разбираш от транспортни схеми, защото си актьор например, камерите те улавят да решаваш кръстословица или да съзерцаваш фейсбук. По темата "авторско право" същото ще вършат инженерите в залата...
Защо няма кворум?
Невинаги причината е нечий режисиран парламентарен бойкот с политически цели. Често на шефовете на парламентарни групи им се налага да "събират" колегите си я от парламентарното кафене, я от споменатите вече "зали" извън сградата. Но не е само това.
Парламентът развива бурна международна дейност - асамблеи на НАТО, на Европейския съюз, гостувания на колеги в чужбина, делегации, наблюдение на избори някъде по света... Разбира се, нерядко тези посещения са по-скоро парламентарна разходка, но това е част от дипломацията.
Политическата работа не се изчерпва с писане на закони и натискане на копчета в залата. Срещи, комисии, рязане на ленти, обиколка по тв студия и партийно строителство са сред честите причини за отсъствията. А това не е съвсем "кръшкане".
Абонатът не отговаря, номерът е невалиден...
Политиците никак не искат номерът на мобилния им телефон да стане обществена тайна. Особено в последно време, откакто "телефонните атаки" от протестиращи граждани са на мода.
Неотдавна за пореден път номерата на всички 240 избраници лъснаха в интернет. "Колеги, достигнахме 100% от наличния кредит на доверие. За да продължим напред - подаваме оставка или подаваме оставка" - такъв SMS, уж от шефа на парламента Михаил Миков, получиха всички от БСП и ДПС в разгара на демонстранциите през лятото.
И това е най-безобидният. Преди седмица пък депутати от левицата станаха жертва на телефонни измамници - те се представяха за нуждаещи се граждани от избирателния район на политика и искаха пари за път обратно. И няколко депутати се вързаха. Проблемът "г-н депутат, намери ми работа", също е често явление.
С камера и микрофон - дотук!
Политиците най-често ревностно пазят личния си живот много далеч от очите на медии и избиратели. У нас дори традиционните за западния свят политически кампании със снимки от домашния албум са по-скоро изключение. "Като знаем каква любов отнасяме всеки ден ние, защо да го причиняваме на близките си?", свиват рамене избраниците. Заради родните порядки в отношението към политиците въобще или пък по друга причина се роди и прецедент - първата дама в политическото каре я няма в обективите.
Е, понякога, макар да не е масова практика, някои син, щерка, племенник или друг роднина лъсва в списъка на сътрудниците я в парламента, я по министерства, агенции и общини. Разбира се, близкият политик няма нищо общо с тази работа - изборът е по професионални причини.
А заможна ли е тъщата?
Декларациите за публичност на имуществото, за бизнеса на политиците, за консултантските договори - макар и законни, са винаги тема, която дразни политиците. Причината невинаги е, че има какво да крият. "Малко сме като във вица за зайо, който яде бой в гората и когато е с шапка, и когато е без шапка", казват те. Някои обаче имат от какво да се притесняват - лъсват банкови сметки, апартаменти, бизнесът на родата...
И дори всичко да е законно, избирателите пак ще си кажат: "Ето ги изедниците." Но така и така у нас дефиницията за далавера нали била: "Нерегламентирана дейност, в която аз не участвам..."
