Руският войник Саша Воронцов (на снимката не е той) прекарал пет години в чеченски затвор , две години не му давали да яде, на него тренирали борба гърди в гърди, няколко пъти стреляли директно в него, но пак не са успели да го убият!
Полковник Антоний Майншин разказва как по време на първата чеченска война, 1995 г. , на мястото Ханцелак , което в превод от чеченски означава „мъртва клисура”, ги чакала засада.
Саша бил снайперист, седял на водещото превозно средство и с взрива бил изхвърлен в долината 40-50 метра надолу. "Започнали да търсят, но не могли да го намерят. Търсили три дни сред планините, но Саша никъде го нямало. Отписали го като изчезнал и препоръчали медал за храброст”, добавя Антоний.
Пет години по-късно , в Аргунската клисура в Шатойския регион имало пункт Итум Кале, а по време на блокадата на пункта мирните жители информирали полковника че наблизо в тъмнина, в яма лежи вече пет години един руски офицер от специалните сили.
Саша Воронцов пет години в тази яма ходел по нужда и живял, два до три пъти седмично го вадели да работи, да копае. На него чеченците спортували и се обучавали за бой гърди в гърди и с ножове.
Те се опитвали с нож да го прободат в сърцето, а той с голи ръце да се защити. „В нашите специални единици момчетата са добре обучени, но той е бил измъчен, не можел да оказва съпротива, така че ръцете му бяха нарязани. Той падна пред нас на колене, не можеше да говори, плачеше и се смееше. А после изрече : "Момчета, чаках ви пет години, скъпи мои ". Ние го взехме на ръце, затоплихме го, облякохме го.След това той ни разказа какво се е случило с него през петте години.
Питам : "Как оцеля?" , А той казва: " Можете ли да си представите командире, целувах кръста, молех се, ядях глина. През зимата ядях". " Е, как ?", питам. А той казва: "Знаеш ли, тези глинени прчета ми бяха по-сладки от домашен пай. Благословеният сняг ми беше по-сладък от мед .”
За да не избяга му срязали сухожилията на краката, не можел да стои. Оставяли го да работи на скалата, седял, а на 15-20 метра от него стояли с автомати, готови да стрелят.
В Саша се влюбило чеченско момиче , много по-младо от него. Била на 16 години. Тя три години му носела козе мляко. Родителите я хванали, пребили я почти до смърт и я завързали в тясна стая. Нейното име е Ассел.
В тази тясна стая е много студено дори и през летните месеци, има малки прозорци и вратата е заключена. Но тя успявала вечер да излезе през прозореца, да издои козите и да донесе мляко.
Той взел Ассел със себе си. Тя се кръстила и сега се нарича Анна, оженили се и имат две деца , Кирил и Маша . Прекрасно семейство.
