Обикновено се сещаме да подаряваме цветя и подаръци на майките си само по празници. Благодарим за любовта, подкрепата и търпението.
Майка ми рядко ме наказваше физически, тя беше прекалено умна за това. Но с месеци не ме забелязваше, макар че сега го отрича. Казва, че се е отнасяла към всичките си деца еднакво. Твърди, че съм си измислила всичко.
Не зная защо всички смятат, че всяка жена, родила дете, го обича и може да изразява чувствата си. Заради това убеждение децата, които не са обичани от майките си, страдат двойно. На тях не им достига майчина любов и топлина. Чувстват се ощетени, защото са уверени, че всички майки на света обичат децата си. Някои цял живот не могат да се съвземат от тази травма: опитват се да разберат защо са ги лишили от това, което е имало всяко дете – майчината любов, но така и не намират отговора. И всичко заради глупавите стереотипи, наложени от обществото.
Децата, които растат без майчина любов, дори не могат да потърсят подкрепа. От време на време в присъствието на други хора тези майки стават толкова нежни. От устните им се отронват думи на подкрепа и любов, които не са свойствени за тях. И ние самите понякога вярваме в искреността на майката. Всяко дете мечтае най-сетне майка му да го приеме и обича. Но веднага щом се отпуснем всичко започва отново: манипулации, критика, игнориране.
Тъжно е, че всички жени, родили дете, се смятат за любящи майки. Всъщност много от тях просто контролират децата си и изобщо не ги обичат. Отстрани може да изглеждат любящи и грижовни, но останали насаме с децата стават критични и язвителни.
Пред хората тези жени са толкова мили и обаятелни, че околните недоумяват защо децата не искат да общуват с такива страхотни майки. Тези майки са талантливи актриси. Те прекрасно играят ролята на жертва. Със сълзи на очи се оплакват на приятели и близки от жестоките си деца. Казват, че не разбират защо децата им ги ненавиждат. Най-малкото заради онова жестоко безразличие заради най-малката грешка.
Дълги години ме осъждаха за това, че се отнасям лошо към майка си. Край, стига толкова.
Ако ви е провървяло с майка ви – никога не пропускайте да я поздравявате на празници. Правете това с любов и благодарност. Но не осъждайте хората, които говорят за майките си без трепет и любов, те нямат вина за това. Напротив, тези хора са израсли без любов и грижа, които вие сте имали в излишък.
