“Дядо ми и баба ми бяха женени повече от 50 години!
Те продължаваха да играят една странна игра, още от деня, когато са се запознали.
Целта на играта беше, да пишат една измислена дума, на най-неочаквани места из къщата. Когато единият я напише, а другият без да я търси, я открие, играта започваше отново, с разменени роли.
Пишеха я по всевъзможни места. По дланите на ръцете си, в купичката захар, или брашно, по прозорците, в гардеробите, в банята върху запарените плочки, дори имаха малки бележки по седалките в колата ....
Имах скептично отношение към истинската любов, до момента, в който не бях в състояне да разбера техните отношения.
Баба ми и дядо ми, през целия си живот, при всеки удобен момент се държаха за ръце и се целуваха винаги, когато се срещат, или се разделят…
Когато тя се разболя от рак, на него му беше изключително тежко и той ходеше да се моли в църквата всеки ден, докато тя не почина, а на ковчега й беше изписана странната дума “shmily”.
На погребението останах сама, последна на гроба, придружавайки дядо ми, го чух лекичко да си припява - “See How Much I Love You” “s-h-m-i-l-y” - “Виж колко много те обичам”... Тогава всичко ми стана ясно…”
