През последните няколко века хората от цял свят, включително в Европа, живеят в комфортни климатични условия. Затоплян от Гълфстрийм, Старият континент забрави какво представляват зимните студове, суровите и студени ветрове.
Дългосрочните планове за развитие на всяка страна, а и на света като цяло, и по-конкретно в Северното полукълбо на Земята, трябва да се базират на научните прогнози за климатичните промени, които определят редица жизненоважни условия, необходими за оцеляването на населението в тези държави. За какво говорят тези прогнози? Преди всичко затова, че климатът на планетата не е постоянна величина, той се променя в една или друга страна в зависимост от природните явления, а не от човешката дейност. Периодичните колебания на климатичното махало са един от фундаменталните закони за развитието на Земята. Неоспоримите факти свидетелстват за повтарящи се студени ледникови периоди и топли междуледникови епохи.
Силни заледявания в историята на Земята са се случвали многократно: в протерозоя, в палеозоя, в кайнозоя. Последното кайнозойски заледяване е съвпаднало с четвъртичния период. Проучванията, направени въз основа на материалите получени от ледената покривка на Антарктида при станцията "Восток", показват, че през последните 500 000 години климатът на Земята непрекъснато се е редувал: топли периоди с продължителност от 20-30 хиляди години са се сменявали със студени времена, които са продължавали по 60-80 хиляди години. Следователно, времето между топлите климатични епохи е около 100 000 години. В момента ние живеем в "топлия пик" на температурната крива, а след нея неизбежно трябва да последва застудяване.
Ефектът от глобалното затопляне е естествен природен процес, който периодично се повтаря, периодично се сменя с глобално застудяване, и човекът, и по-точно неговата дейност свързана с изгарянето на горива, няма никакво отношение към това. А и ако нас наистина ни очакват някакви климатични сътресения, това не е затопляне, а именно застудяване. Затова говорят данните за температурата на повърхността на Саргасово море. От тях следва, че за последните 3000 години тенденцията е насочена към понижаване на температурите, а не към повишаване. За приближаващото глобално захлаждане многократно са писали руските, европейски и американски учени. Хабибуло Абдусаматов, водещ астроном на Пулковската обсерватория, прогнозира, че в периода 2012-2015 г. ще започне световното понижаване на температурите, а през 2050-2060 г. ще настъпи малкият ледников период.
Ако повярваме в "студения" модел на развитие на климата на Земята през следващите 50-100 години, това ще означава, че Европа я очаква захлаждане. Намаляването на температурите на приземния слой на атмосферата, ледения дъх на Арктика, неговият сблъсък с влажните ветрове на Атлантика ще доведе не само до мразовити, но и много снежни зими.
Прогнозирайки тенденцията за потребление на енергия от европейските страни от гледна точка на глобалното захлаждане , можем да очакваме рязкото използване на всички видове горива, но преди всичко на природен газ. До 2020 г. то може да достигне до 750-800 милиарда куб. м., а до 2030 г. – до 900-950 милиарда куб. м. Според прогнозите на брюкселските икономисти, обемът на вноса на газ в Европейския съюз ще нарасне от 60% /2014 г./ до 80% /2020 г./. /БГНЕС ------------------- Виктор Гаврилов, доктор на геоложките и минералогични науки, професор в Университета "Губкин". Статията е публикувана в специализираното издание "НГ-Енергия". /
