Брекзит отпуши салонния расизъм във Великобритания Когато говоря навън на български, очаквам някой да ми се развика, че трябва да се махам”, казва една българка, която живее в Южна Англия.
И наистина: след референдума грозните атаки срещу чужденци силно зачестиха. В неделя сутринта сътрудниците на Полската социална и културна асоциация (POSK) се сблъскват с грозна изненада: на входа на офиса им, който е в лондонския квартал “Хамърсмит”, неизвестни са изписали расистки лозунги.
Хората, които живеят наоколо, също открили подобни листовки пред вратите си. “Източноевропейка съм и всичко това сериозно ме тревожи. Тук си изградих втора родина, но когато говоря навън на български, очаквам някой да ми се развика, че трябва да се махам. Или нещо още по-лошо”, казва българката Ана Петрова, която живее от три години в Южна Англия. След референдума за излизане на Великобритания от ЕС полицията регистрира силно нарастване на ксенофобските прояви.
Броят на подадените жалби се е увеличил с 57% в сравнение с тези преди референдума. Информации за грозни атаки срещу чужденци има и в социалните мрежи. Ксенофобската агресия е насочена главно срещу чужденци, които идват от страни - членки на ЕС. Но с омраза се сблъскват и британци с по-тъмен цвят на кожата. Само един пример: журналистката Зима Кочена от Би Би Си беше наречена “мръсна пакистанка”. “Атаките са насочени главно срещу източноевропейци. Но и срещу мюсюлмански жени и деца.
Обществото ни е застрашено от разцепление. И ще са нужни много време и работа, за да преодолеем този разкол”, казва Лиз Фекет, която ръководи британския Институт за междурасови отношения. Мнозина разглеждат това развитие като естествен резултат от изпълнената с омраза предизборна кампания, в която темата за миграцията беше една от централните. А след референдума поляризиращата реторика продължава да е на дневен ред.
“Покрай тази изборна борба салонният расизъм си проби път в страната ни. Имаме нужда от ефикасен отговор от страна на полицията. И от страна на политиците. Със своята улична реторика те само надуват платната на расизма, а политиците, които поддържаха кампанията за излизане от ЕС, носят особена отговорност за това тревожно развитие”, заключава Лиз Фекет.
