Д-р Неделя Щонова с вълнуващо писмо до любимия

Красивата лекарка успя да просълзи стотици свои последователи. Ето посланието й в социалната мрежа:„Когато бях на 19 се влюбих е него.
И оттогава до днес го обичам всеки ден.
Защото всеки ден той е безбрежен, всеобхватен, уникален.
Той е моят съпруг – архитект Валентин Маринов.
Деля мъжете в две категории – Вальо Маринов и всички останали.
Честит Рожден Ден, Любов!
Благодаря ти. За всичко.
За вековете заедност.
/ Днес, когато трайността на един брак е по-малка от трайността на кутия прясно мляко /
Благодаря ти за тайнствената сила на грацията, с която ме превеждаш през този… Неграциозен свят.
Бъди здрав. Ти си ни любим.
Неповторим, Обичам те.
И като за подарък, споделям нещо любимо.
Той беше на 81 години и идваше в болницата всеки ден.
В продължение на вече цели 3 години. Всяка сутрин закусваше с жена си. Говореше й мило, хранеше я, милваше я. Нежно изживяваше щастието да бъде около нея. А също и тъгата.
– Трябва да Ви попитам нещо – му каза един ден сестрата
– Слушам Ви и ще се опитам да отговоря – усмихна се той и кимна
– Идвате тук, при нея, всеки Божи ден, вече 3 години. А тя е с Алцхаймер. Тотално дезориентирана. С всички признаци на когнитивна дисфункция. Има промяна в личността. Не помни. Не Ви познава. Не знае къде се намира.
А Вие, учудващо, продължавате да идвате тук всеки ден. Ден след ден. Защо? Тя дори не знае кой сте, тя дори не Ви познава?!
Мъжът… Докосна с поглед самотата на тревата и притихна. После каза тихо:
– Тя не знае кой съм аз… Но важното е в случая, че аз знам коя е ТЯ…
Това е жената в която се влюбих, когато бях на 21. Това е жената, която съм обичал цял живот, с цялото си сърце. И няма значение, че тя сега не ме познава.
Важното е, че аз знам, ТЯ коя е!
После оброни глава и прегърна спомена за НЕЯ.
За тази, която обичаше безкрайно.“