Роденият през 1965 година във Велико Търново Трифон Иванов остава в историята на българския футбол като най-добрият централен защитник - истинска легенда.
През февруари тази година завинаги се сбогувахме с него, но той продължава да живее в сърцата на милиони.
По време на активната си кариера Трифон често попада в класациите на култови футболисти. Шегобийците обичат да казват, че неговата снимка може да служи за сплашване на децата или за усмивки при възрастните.
В по-зряла възраст, обаче, футболистът вече е подстригал и сресал косата си, а в брадата му има сребърни нишки.
Едно нещо обаче не се е променило - лудият поглед през полуотворените му очи. Всъщност Иванов е един съвсем спокоен човек. За разлика от други в славния български отбор, който изхвърли Германия в1/4-финала на световното през 1994 г., като Балъков, Стоичков, Лечков, след отказването от футбола той не продължава да се занимава с него.
“Когато бях на терена, често предизвиквах шум. Сега искам да водя спокоен живот и да се посветя на семейството си”, заявява Иванов в интервю за чужедестранна медия, малко преди кончината си.
Това, което хората никога няма да забравят, обаче, е, че той беше централен защитник, у когото винаги имаше нещо диво. Треньорът Ги Ру, който през 1992 г. го кани на проби в “Оксер”, си спомня: “Той беше един безстрашен защитник, който свързваше всяка акция в отбраната с шпагат.”
Със своята визия Иванов често е избиран в идеалните отбори на най-страшните футболисти, а дори малък турнир в Бразилия носи името му.
“Веднъж някой ме нарече Вълка и така си остана, не ме дразнеше. Не мисля, че съм стряскал нападателите само с външния си вид. Уважението се печели единствено с играта на терена. А не заради дългите коси и брадата”, категоричен бе българинът.
Когато Трифон дебютира за първия отбор на “Етър”, е едва на 18 г. 5 сезона по-късно се мести в ЦСКА, където заедно с Христо Стоичков, Любослав Пенев и Емил Костадинов оформя може би най-добрия “червен” отбор в историята. При комунистическия режим на българските играчи не е позволявано преди 28-ата им годишнина да играят в чужбина, но след падането на лидера Тодор Живков вратите се отварят.
Върхът в кариерата му е в “Рапид” от 1995 до 1997 г. Той играе в Шампионската лига и стига до финал за КНК, загубен от ПСЖ. Става шампион на Австрия и носител на националната купа.
“Там ме научиха да пия и бира, макар че обичам уиски. Не ракия или водка, само 12-годишно черно “Джони”, казваше с усмивка Иванов.
След като слага край на кариерата си, бившият защитник става голям любител на моторите и дори притежава няколко. Кара и джет. Влече го също и природата, ловът и риболовът. Казва, че целта му не е самото убиване на животни, а да разпуска с приятели далече от града. У Трифон Иванов обаче със сигурност винаги е имало малко от онова, което му донесе прозвището Вълка.
Да си спомним днес за него с почит и усмивка!
