На 50-ия ден след Великден се отбелязва Петдесетница . Петдесетница е един от най-големите християнски празници.
Празникът Петдесетница или Св. Троица е винаги в неделя, 50 дни след Великден , тази година ‐ на 4 юни.
Народът ни нарича този ден Петдесятница , Света Трувица .
В християнския светоглед Светата Троица е символ на световната хармония, представлявана от безкрайното първоначало Бога‐отец, абсолютния сисъл‐ Бога‐син и Светия Дух ‐ животворящото начало. На Петдесетница Светият Дух се спуснал над събралите се в Йерусалим апостоли и ги подготвил да тръгнат по света и да сеят семето на Христовото учение. Над града се разнесъл страшен тътен и над главите на учениците Христови се появили огнени пламъци.
Най-опасни ще са “въртоглавият” вторник, “руса” сряда и “лудият” петък
Празникът Петдесетница или Св. Троица е винаги в неделя, 50 дни след Великден, тази година на 19 юни. Народът ни нарича този ден Петдесятница, Света Трувица. В християнския светоглед Светата Троица е символ на световната хармония, представлявана от безкрайното първоначало Бога-отец, абсолютния смисъл- Бога-син и Светия Дух - животворящото начало.
На Петдесетница Светият Дух се спуснал над събралите се в Йерусалим апостоли и ги подготвил да тръгнат по света и да сеят семето на Христовото учение. Над града се разнесъл страшен тътен и над главите на учениците Христови се появили огнени пламъци. В иконографията Светият Дух е представен като гълъб.
От празника в чест на Светия Дух, наричан още от народа ни Духовден - понеделник след Петдесетница, започва Русалската седмица, Русалската неделя, Русаля, приемана за особено опасен период. Тогава идвали русалийките, русалиите, русалците, които според народно поверие били душите на млади удавници, които прелитали отвъд Дунав във вид на бели и жълти пеперуди.
Русалийките са невидими демонични същества, които причинявали, но и лекували опасни болести
На тази мирогледна основа почиват и редица забрани и обредни действия, характерни за Русалската седмица. За да се предпазят от нечистите, вредоносни сили, през тези дни хората носят пелин, лепка или орехова шума в дрехите си, защото вярват, че русалийките бягали от тях. Закачат пелин и по вратите и прозорците на къщите, разстилат го и по пода. На полето не ходят сами, а на групи, като се минава само по пътечки и особено се внимава да не се стъпи върху трапезата на русалийките.
Тя се приема за най-опасно място и ако се нагази, за наказание хората ще бъдат “найдени”, “сбъхтани”, “сблъскани”, “нагазени”, “побити”, “убити”, т.е. ще се разболеят и дори умрат. Никой не сяда под стари дървета, за да не го “ударят” русалийките, не се спи на открито. Жените спазват много строги забрани през тази седмица - не предат, не тъкат, не перат, избягват да се мият. Вярва се още, че русалийките пръскат животворна вода върху посевите и предизвикват буйния им растеж.
За най-опасни през седмицата се приемат “въртоглавият” вторник, “руса” сряда и “лудият” петък. През тези дни се спазва особено строга забрана за работа вкъщи и на полето. Ако те не се спазват, над селото ще се изсипе градушка и ще падат гръмотевици, а стопаните ще ги “сбъхтат, нагазят русалии”, те ще се разболеят от “русалска”, “самодивска болест”, от която много трудно се оздравява. Тази страшна болест се изразява в парализа, глухота или слепота и се лекува чрез ритуален танц, изпълняван от дружина от мъже, наричани русалци, а в Западна България - калушари.
Всяка дружина има главатар - “ватафин”, който познава много добре чародейните билки
събирани лично от него, както и заклинания и баяния за “русалската болест”. Само ватафинът може да влиза в контакт с русалките през Русалската неделя. Дружината е съставена от нечетен брой русалци, калушари - пъргави, честни, психически издръжливи мъже, които умеят добре да танцуват.
Дрехите им са накичени с лековити билки, а на опинците им са закачени железни бодли и дрънкалки. Всеки калушар носи русалийска тояга от явор, ясен или дрян, нашарена и окичена с метални дрънкулки. Водачът носи русалийското знаме от бял лен, обшито с билки.
След няколкодневен пост ватафинът свиква четата си и тръгват да играят по къщите, полето и нивите, като през цялата седмица калушарите пазят ритуално мълчание. Те носят и стомна с вода, в която са натопени лечебни треви. Когато някой болен поиска помощ от дружината, той ляга на постелка на земята, като до главата му поставят стомната.
Калушарите започват танца си около болния, като постепенно той става все по-буен. Един от играчите неочаквано счупва стомничката и лечебната й течност облива болния, който уплашен скача и хуква да бяга.
Така се приема, че “самодивската болест” е прогонена от тялото на човека. Според народно суеверие не е добре да се срещнат две русалийски дружини. Тогава между тях се завързва люта битка и така народът си обяснява названия на местности като Русалийски гробища.
След края на Русалската неделя калушарите отиват на църковно причастие и отново се връщат към стария си социален статус. Вярва се, че там, където са играли русалците, нивите и градините ще дадат богата реколта, а хората от къщите, в които са били, няма да се разболяват. В русалийските обреди вероятно се съхраняват остатъци от древни мъжки инициации, свързани с военните съюзи.
Според народното поверие на Духовден (или на Спасовден) се събират душите на мъртвите, които Господ е пуснал на Великден. Рано сутринта жените носят на гробищата орехова шума и я разстилат върху гробовете с вяра, че така ще направят сянка на близките си покойници на оня свят. После отиват в черквата и отново разстилат орехови листа по пода, коленичат върху тях, затварят очи и вярват, че ще видят своите починали близки. Ореховите листа наподобяват огнените пламъци (езици), спуснали се над дома, в който били събрани апостолите.
