Албанска кинопродукция измами италианската мега звезда Габриел Гарко . Актьорът от добре познатите у нас сериали " Въпрос на чест " и „ Пътят на розата ”пристигна в България за начало на снимките на нов филм, където той е в главната роля, но само след 2 дни престоят му бе прекратен, резервацията му в хотела анулирана, а продуцентите се покриха и спряха да отговарят на опитите му да се свърже с тях за някакво обяснение.
Ето какво сподели в специално интервю за нашите читатели, часове преди да отлети от София. Специално благодарим на Маргарита Иванова .
(Изненада) О, Боже! Наистина ли?
Намираш ли някакви прилики между теб и твоя герой Тонио Фортебрачи от "Въпрос на чест"?
Не, никога. Това е невъзможно, защото Тонио Фортебрачи има лош характер - е, не съвсем, понякога той е добър човек, със семейството си - но той е такъв, защото в началото да не забравяме, че убиха родителите му и всичко започна оттам. Дълбоко в себе си той не е лош човек, но очевидно това е следствие и той наистина е фокусиран и той знае, че причината е в корените му и няма как да се отърве от това. Не мога да бъда като него, защото е твърде опасно. Направил съм това във филма, но не и в реалния живот. И не убивам хора, абсолютно не. (смее се)
.jpg)
Има много забавни моменти. Не си спомням всичко, защото 1-2 години вече минаха. Трудно е да си спомня. Но например имаше един забавен епизод, когато снимах с любимата ми актриса Бо Дерек. Да работя с нея и да я намеря в леглото ми за сцената, и да се налага да я целуна ... това беше наистина странно. Спрях сцената. И казах: Един момент, трябва да приема, че е реално, че аз съм с вас в леглото.
По принцип, аз имам много добри отношения с всичките си партньори и особено с Вирна Лизи. Обичах я! Тя бе толкова добра актриса, имах огромен респект към нея. Имах честта да работя с нея. Другите актриси Мануела, Стефания или другите големи големи звезди на Италия с които съм работил - не мога да кажа нищо лошо за никоя от моите партньорки. Дори и да има, аз никога няма да го кажа, аз съм джентълмен.
Как избираш ролите, в които да играеш? Трябва да харесаш героя или гледаш на сценария като цяло?
Има разлика - дали трябва да избера един филм за големия екран или за телевизионен сериал. Филмът за кино например, важно е второто - трябва да се види филма като едно цяло. А в телевизионния сериал нещо трябва да се случи в 7-8-10 минути, защото хората пред екрана на телевизора имат дистанционно управление в ръцете си и могат да сменят канала. Така че, това е много важно. И ако актьорът / историята не "улови" вашето внимание в рамките на няколко минути, това е лошо. Очевидно е, че аз предпочитам да играя лоши момчета. Не знам защо ... но може би защото не съм по принцип такъв и е забавно да бъда друг тип човек във филма, различен от мен.
Каква е твоята роля-мечта, която искаш да изиграеш?
Наскоро в театъра играх герой, който е съвсем различен. Беше комедия и беше наистина забавно. Представленията приключиха през декември 2016 г. Започваме ги отново през октомври 2017 г. в Италия. Във филмите танцувам, но никога не съм пял. Може би ми се иска да опитам и това. Аз никога не пея, дори и под душа, никога! Ролята, за която мечтая ... Хм, не знам, зависи от сценария, режисьора, много неща ... Най-трудното нещо е да се играе човек от реалния живот. В този случай не можеш да измислиш нищо. Трябва да навлезеш добре вътре в героя, защото той е човек, който е бил известен в миналото, човек от историята. Трябва да бъдеш като него.
Неее! Никога не съм използвал името си - аз съм Габриел Гарко, познаваш ме .... Мразя хора, които правят така. Ако има такава ситуация, изправям се лице в лице да го кажем. Никога не казвам: Аз съм Габриел Гарко.
Какъв тип филми обичаш да гледаш? Имаш ли любим филм?
Зависи от времето. Понякога обичам филми за релакс, да си почина от всичко. Добър начин да се отпусна е като гледам някой филм на Уолт Дисни. Това е друг свят. Особено анимационните филмчета, обичам анимация!
Ти си тук, в България. Защо? За нов проект? Върху какъв проект работиш?
Аз съм бил тук няколко пъти, три или четири вероятно. Този път е за един филм, нова продукция. Трябваше да започна снимки в неделя (2 април), но нещо наистина много странно се случи. Пристигнах с моя екип във вторник вечерта (28 март). Срещнахме се с режисьора Уилям Кауфман и с продуцента. Вечерта беше много приятна. Бях научил много от репликите ощи преди да дойда за филма, на английски език. Но на следващия ден продуцентът изчезна и аз не знам защо. Ние стоим тук абсолютно сами. И аз не знам какво да правя. Все още нямам репетиции или нещо подобно. Адвокатът ми написа много писма до продуцентската компания и никой не отговори. Така че, сега аз съм тук, в друг хотел, тъй като в първия хотел резервацията ни беше отменена. Никой не ми се обади, за да обясни какво става ....
Искам да кажа, че историята с филма, за който съм тук сега започна още преди 2 години, и може би от година и половина работим по проекта. Преди това отидох в Тирана, за да направим пресконференция, говорих с всеки журналист и всака телевизия, за да се оповести евентуалното му участие в проекта. Отидох там преди да имам договор. След това ние направихме договор и получих сценария. Съгласно договора имах 3 седмици да науча репликите си. Исках допълнително още една седмица, но казаха, че е невъзможно. И какво се случи - 4 дни преди да отпътуваме от Италия, за да дойдем тук за снимките, те промениха напълно сценария. Аз си казах: "Добре, ще се опитам да науча новите реплики". Попитах дали ще е възможна малка промяна - първата седмица да снимаме екшън сцените, така че да имам време да науча новите / променени реплики, но те казаха, че това не било възможно. Аз казах :"ОК, перфектно" и започнах да ги уча усилено. Когато пристигнах тук, както вече казах, първата вечер беше страхотно всичко. И след това на следващия ден, в сряда - нищо. Не знам защо, не знам какво се случи, те просто изчезнаха. Така че аз съм тук, за да кажа на всички хора, да съм част от този проект. Сега съм принуден да се върна в Италия. Въпреки, че хората знаят, че ще играя в този филм – аз няма да участвам, няма!
Да, връщам се към Италия. И се надявам да си платят за това, което направиха.
