Една мъдрост казва: " Гордостта е способна да убие и най-благородните пориви на любовта ". И наистина има толкова случаи, в които поради нечия гордост, любовта не е могла да разпери крила и да излети, оставяйки под себе си океана от негативизъм .
Любовта не може да съществува, ако гордостта е по-силна от нея.
Гордостта има много лица, всяко от тях винаги е лошият герой във всеки сценарий. Понякога гордостта и страхът от унижението да бъдете отхвърлени пречат да направите първата крачка, признавайки чувствата си. А можеше да бъде любовта на живота ви...
В друг сценарий гордостта ви пречи да кажете "Извинявай!", "Прости ми!", "Все още те обичам!", "Да бъдем отново заедно". И един ден може би ще осъзнаете, че сте изпуснали любовта на живота си, а тя ви е била в ръцете...
Драматичната история продължава с момента, в който отказвате да преглътнете гордостта си и да простите нечия грешка. И всичко това, защото искате да покажете твърдост, непоколебимост, да докажете, че имате власт. Но това е власт, от която няма да има никаква полза, след като останете сами. И докато гордостта се опитва да властва над любовта, любовта се радва на нейната простота, става щастлива и от тази позиция ще снеме гордостта на ниско ниво. И точно това е моментът, когато разбирате огромната грешка, а именно, че сте били горди не в подходящия момент и не пред точния човек (този, когото истински обичате).
Гордостта може да бъде съзидателна или разрушителна . Но по-често преобладава пагубното чувство, което ви пречи да видите, усетите и изживеете любовта във всичките й прекрасни прояви. А трябва да бъде точно обратното - да бъдете горди с любовта, с човека до себе си, с това, че обичате и сте обичани .
