В една стая бавно светели четири свещи. Било почти пълна тишина и можело да се чуе техния разговор.
Първата свещ казала: "Аз съм МИР - хората не успяват да ме запазят, мисля, че ще угасна". И веднага спряла да свети.
Втората свещ казала: "Аз съм ВЯРА - за съжаление, много хора смятат, че не съм необходима и няма смисъл да горя нататък". Само казала това, духнал лек вятър и свещта угаснала.
Третата свещ казала: "Аз съм ЛЮБОВ - нямам вече сила, хората често ме забравят и ме слагат настрани. Дори забравят, че обичат своите близки" и в същия момент се счупила и спряла да свети.
Малко след това в стаята влязло едно дете. "Какво е това? Трябваше да горите докрай! ", казало детето и започнало да плаче.
Тогава четвъртата свещ казала: "Не бой се, докато аз горя, ще можем да запалим останалите свещи. Аз съм НАДЕЖДА".
С блясък в очите, детето взело свещта "НАДЕЖДА" и запалило останалите.
Пламъкът на надеждата винаги би трябвало да гори в сърцата ни, за да може всеки от нас да запази вярата, мира и любовта ...
