Малките деца обикновено са синоним на писъци и крясъци, извиващи се от всеки ъгъл на къщата. Разбира се, целият този шум е нещо нормално и разбираемо.
Има обаче нещо, което може да породи известни притеснения у родителите . Някои деца са особено приказливи и често този факт води до скунфузни ситуации. Доста родители, чиито хлапета не спират да говорят се чувстват некомфортно, когато имат гости, особено когато детето не проявява никаква етичност . Ето защо е необходимо да се обърне по-специално внимание на тези деца, за да може да преодолеят този проблем.
Ключът, към справянето с приказливото дете , е да го накарате да разбере за съществуването на своя проблем и да му обясните, защо прекомерното говорене не е никак приятно за околните. Нужно е да има някаква етикеция, особено когато детето не дава на никого да се изкаже и постоянно иска да бъде център на внимание, и да води разговора.
Първата стъпка е децата да разберат какво правят погрешно. Няма нужда да им се оказва натиск, напротив, въпросът трябва да се разглежда поетапно.
Учете децата , че да се говори е изкуство и че те трябва да го усвоят, за да избегнат някои смущаващи и скунфузни ситуации. След като детето осъзнае грешката си или започне до голяма степен да контролира прекомерната реч, не забравяйте да го похвалите и възнаградите. Децата се учат именно, чрез поощрение .
Не бива да унижавате детето и да му се карате прекалено, защото това ще го накара да се почувства зле и да се отдалечи от вас. Трябва да говорите за проблема спокойно и да проявите търпение. Много често нещата, които не успяваме да контролираме в най-ранна възраст се превръщат в негативен навик по-късно. Така и прекомерното говорене и приказливост от страна на детето , може да го изложи в бъдеще, като например, когато на събиране с приятели се обсъждат деликатни теми.
Затова е необходимо да насърчавате детето да се държи цивилизовано и да открие баланса при изразяване на мнение.
