Какво вещае денят на Голяма Богородица-15 август

вход през zajenata.bg
За Жената
Любопитно
Какво вещае денят на Голяма Богородица-15 август
674993
Източник: novinar.bg
Какво вещае денят на Голяма Богородица-15 август

На Голяма Богородица имен ден имат: Mария, Mариaнa, Mариянa, Mариo, Деспинa

Успение на Пресвета Богородица е един от 12-те големи християнски празници, посветен на вечното заспиване, на смъртта на Божията майка.

Народната традиция почита пресветата Богородица като покровителка на майчинството, жените и семейното огнище. На 15 август за здраве се прави курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести.

Раздават се осветени в църквата грозде, дини, обредни хлябове.
Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде.

Божията майка приела с радост вестта и последното й желание било да види Светите апостоли заедно. Желанието й се сбъднало и на третия ден ангелите слезли да приберат душата й. Погребали Светата Дева в една пещера край Гетсиманската градина и затворили входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отворили, намерили само плащеницата на светицата. Тя възкръснала и се преселила при своя син

Ставайки от трапезата, апостолите чули ангелско пеене и видели в облаците Божията майка, обкръжена от ангели, която им казала: "Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни." В памет на явяването й пред апостолите, църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави "въздигане на хляба".

Обредна трапеза на Голяма Богородица : жито, царевица, тиганици, варена тиква, прясна пита, каша от пиле, грозде, диня

Българите много почитат празника и го наричат „Голяма Богородица”, за разлика от Малка Богородица - 8 септември , когато се чества рождението на Христовата майка . В Родопите празникът е познат като „Голяма чьорква”. Навсякъде го отбелязват с тържествена църковна литургия. След нея в църквата се освещават обредни хлябове, които жените раздават за здраве и за починалите близки. Култът към Богородица е дълбоко вкоренен по цялата българска етническа територия. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица за житейските проблеми. Божията майка е почитана като покровителка на майчинството, брака и семейството.

Вярва се, че светицата помага на бездетни невести да се сдобият с рожба. Затова на Голяма Богородица младите булки или жените, които още не са родили, не трябва да похващат ръчна женска работа. Те отиват в черквата, палят голяма свещ за Божията майка и поднасят дарове - кърпи, престилки, чорапи. Окичват иконата с цветя, най-често богородички. На нея закачат и вотиви - малки метални изображения на бременна жена или на пеленаче. Правят това с надеждата, че скоро ще забременеят и ще родят. След тържествената празнична служба жените раздават за здраве „богородични пити” с пожелание: „Нека Света Богородица да ни е на помощ!"

От този ден до празника Рождество на Пресветата Богородица - 8 септември, народната традиция забранява на жените да тъкат и сноват, да плетат и да шият, за да е здраво цялото домочадие. В Ловешко през същия период под прага слагат бял трън, за да не „влизат болестите вкъщи”. Народната вяра в Богородица като лечителка определя изпълняването на празника на редица обреди. В миналото традиция било в нощта срещу Голяма Богородица хората да преспиват на свято място да си пожелават нещо хубаво, което с благословията на Богородица се надявали да се сбъдне.
Рано сутринта носели в църквата всички плодове, които е родила земята, за да бъдат опети, прекадени и осветени от свещеника за здраве и благополучие на семейството.

Болни и недъгави обещават ако получат изцеление, да дарят със сребърен вотив, изобразяващ болната част от тялото, църква или манастир, чийто патрон е Богородица. Други болни обричат като дар за светицата добиче. Голяма Богородица се чества и като патронен празник. В селищата, в които местната черква или близкият манастир носят името на светицата, се свикват сборове, на които идват хора от цялата околност.

Селяните събират пари и купуват животно за курбан в чест на светицата. Празничните трапези се нареждат обикновено на черковища и оброци, край лековити води и параклиси или в дворовете на черквите и манастирите. У нас над 200 са църквите и манастирите „Успение Богородично”, като най-големите са Бачковският и Троянският. В близост до столицата се намира една от най-старите обители в България, посветена на Света Богородица  Драгалевският манастир „Света Богородица Витошка”. На храмовия празник на обителта - Успение Богородично, тук се стичат много вярващи, прави се водосвет, дават се курбани.

Стара е традицията краят на Богородичния пост да се отбелязва с празнична семейна трапеза или общоселски събор. Всяка къща коли курбан агне, което нарича на Божията майка. Стопанките раздават от курбана на близки, съседи и кумове. На този ден се правят родови срещи, свързани с жертвоприношение - курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Българинът знае, че до Голяма Богородица добрият стопанин трябва да е свършил вършитбата. Стара поговорка гласи: „До Богородица сламата става на жито, а след Богородица житото става на слама”.

На Успение Богородично мелят от новото жито и от него приготвят обредни хлябове за празника. Правят се прогнози и за бъдещата реколта - вярва се, че ако на този ден вали дъжд, голямо плодородие ще има през следващата година. В някои селища празнуват Голяма Богородица за здраве на воловете и както на Сласовден стопанката поставя на рогата им обреден кравай и ритуално ги захранва.

Разделени близначки се намират след 15 години

Новини
Мода
Звезди
Начин на живот
Диети
Красота
още
Любов
Здраве
Родители
Коментари
галерии
Прически Маникюр Рокли Грим Обувки Бижута Аксесоари Чанти Звезди
още
Модни тенденции За дома Дизайн Екзотични Пътешествия Татуировки
Design & Development: TaraSoft