Майка ми не казва винаги истината. Тя ме излъга осем пъти и то във важни моменти в живота ми!
Историята започва с моето раждане. Роден съм като единствен син в много бедно семейство. Бедно до такава степен, че нямахме достатъчно храна, камо ли нещо повече. В редки случаи се случваше да имаме малко картофи у дома. Майка ми винаги поднасяше скромна храна и казваше: "Яж, сине, аз не съм гладна".
Това беше първата лъжа
Когато малко поотраснах, майка ми след като приключваше домакинските работи, отиваше до реката, която се намираше под нашата къща, с надеждата, че ще улови риба, за да се храня здравословно и да се развивам като другите деца. Веднъж, успя да улови дори две риби. Забърза към къщи и сготви двете риби и ги постави в чинията ми. Аз хапвах риба, а майка ми ядеше това, което оставаше по костите. Виждайки това, аз силно се разтревожих и сложих другата риба в нейната чиния, а тя ми отвърна:
"Сине, изяж я и другата, ти знаеш, че аз не обичам риба".
Това е нейната втора лъжа .
Времето минаваше и дойде ден аз да отида на училище. Тъй като нямахме достатъчно пари за образование, майка ми отиде в магазин за дрехи и се договори със собственика да продава дрехи по къщите на богатите хора. Един студен и дъждовен ден, майка ми се задържа по-дълго на работа. Очаквайки я вкъщи, аз се притеснявах и излязох да я потърся. Видях как носи торбата с дрехи и чука на вратите по чуждите къщи. Извиках: "Мамоооо, ела, уморена си.
Тя се усмихна и ми каза: "Сине, аз не съм уморена."
Това е нейната трета лъжа .
Настъпи денят, когато се полагаха училищните изпити. Въпреки че беше много горещо, майка ми искаше да дойде с мен на училище. Слънцето печеше силно, а повърхността на пясъка, излъчваше топлина. Влязох в училището, а тя остана да ме чака в училищния двор. Когато приключиха изпитите излязох от училището, а тя ме посрещна с топла майчина прегръдка, изпълнена с любов и милост. В ръката държеше студен и пресен сок, който е купила за мен. Когато започнах да пия, аз се обърнах и видях, че по челото й се стичат капки пот. Подадох й чашата и й казах: "Майко, пий", а тя ми каза: "Сине, само ти пий. Аз не съм жадна ".
Това е нейната четвърта лъжа .
След смъртта на баща ми, майка ми живееше труден живот като вдовица. Пое цялата отговорност за управлението на къщата, просто трябваше да се грижи за всичко. Животът ставаше все по-тежък, а ние много често гладувахме. Освен нас, в нашата къща живееше чичо ми, иначе много добър човек. Той често ни даваше храна, за да се справим с глада. Когато видяха съседите колко страдаме и че нашето положение стана непоносимо, я посъветвали майка ми, която все още беше млада, да се омъжи за човек, който би ни помогнал в живота. Въпреки това, майка ми отказа този съвет с думите: "Аз нямам нужда от любов".
Това е нейната пета лъжа
След завършване на факултета, имах добре платена работа в една фирма и реших сам да имам грижа за къщата. Защото здравето на майка ми отслабна и не можеше вечно да продава дрехи по домовете на богатите, тя започва да продава зеленчуци на пазара. Когато отказа да спре да работи, отделях част от заплатата ми и й я давах, а тя отказваше да приеме казвайки: "Недей сине да харчиш своите пари за мен, аз имам достатъчно за себе си".
Това е нейната шеста лъжа
Без значение каква работа имах, аз продължих обучението и скоро магистърска степен. Постигнах успех и ми се увеличиха приходите. Една фирма ми предложи добра работа в своето седалище в Германия. Наистина се зарадвах и така започнах да мечтая за нов и щастлив живот. След като отпътувах, повиках майка ми да живее при мен. Тя не искаше да ме притеснява и ми каза: "Сине, аз не съм научена на комфортен живот".
Това беше нейната седма лъжа
Като минаваше времето, майка ми все повече остаряваше и скоро се разболя от рак. В трудни моменти някой трябваше да помага. Какво можех да направя, когато между мен и моята любима майка имаше много държави? Оставих всичко и се върнах у дома. Сърцето ми се късаше, защото беше изнемощяла и слаба. Не беше това майка ми, която познавах ... сълзи започнаха да се стичат по бузите ми, но тя и тогава се опита да ме утеши казвайки: "Сине, не плачи, не чувствам болка".
Това беше нейната осма лъжа.
След като промърмори тя, затвори очи и повече не ги отвори.
