Празник на жените и семейството
На 8 септември ден почитаме семейството на богоотците Йоаким и Анна, родители на Мария, е един от 12-те най-големи празници в православната църква. Известен е още от дълбока древност.
Нажален и оскърбен, смятайки, че греховете му са източник за бездетството, Йоаким се отдал на 40-дневен пост и молитва в пустинята. Неговата жена Анна не преставала да се моли на Бога да я дари с дете. Дала обет да обрече първото си чедо на Бога. Ненадейно й се явил Архангел Гавраил и й съобщил, че ще роди благословена щерка, чрез която целият свят ще получи спасениет. Тя ще роди момиче с името Мария и поради нея ще бъдат благословени всички земни родове. Зарадвана, Анна обещала направо, че ако роди дете, ще го даде в служба на Бога.
Когато малката Мария навършила три години, родителите й я завели в Ерусалимския храм, а тя сама изкачила стръмните стълби, за да стигне до него. Йоаким и Анна изпълнили обещанието си да предадат своето единствено дете в служба на Бога. Бъдещата майка на Спасителя останала за завинаги в храма, където по това време живеели в отделни малки килии мъже, жени, девици, посветили себе си изцяло на Бога и водещи чист, благоверен живот. Те били предобраз на бъдещите християнски монаси и монахини. От онова време до днес на всяко богослужение православната църква прославя пресветата Дева Мария, удостоена да бъде майка на Господ Иисус Христос. Споменават се с благословение и нейните родители Йоаким и Ана като богоотци, като праотци на Бога, явил се в човешка плът за спасението на цялото човечество.
Ортодоксалната църква почита Божията майка като пазителка на християнското семейство, покровителка на родилки и деца, пазеща мира на земята.
Обредност и ритуалност на Малка Богородица
Това е доста много почитан празник от жените, които отправят молитвите си към светицата в беди и в тежки дни. Молят й се да раждат леко и да са живи и здрави децата им. По стара традиция за здравето на децата на Малка Богородица се правят курбани. Омесват в нейна чест пита, наречена Богородичен хляб. Парче от нея се оставя за добитъка, прибавя се в храната му, друго парче се нарича на къщата, за да я пази Богородица.
В някои краища пазят това парче чак до четвъртия ден на Божията майка, когато е празникът Събор на Пресвета Богородица (26 декември).
На празника Малка Богородица жените носят подаръци в църквата – ризи, кърпи, престилки, чорапи, и ги поставят под иконата на Света Богородица , отрупана с цветя. Според народната традиция се вари жито, то най-напред се носи в черквата, за да се опее и благослови, след това се раздава за здраве.
В някои райони между Голяма и Малка Богородица се спазва строга забрана - жените не перат, не тъкат, не шият, не месят хляб, за да са здрави децата им. Празникът Малка Богородица се почита с тържествени литургии, а по стара традиция за здравето на децата се правят курбани - в жертва се принася животно, най-често женско - овца.
От курбана се раздава на бедните, приема се, че Светата Майка е покровителка и на самотните и изоставени хора, утешителка на сирачетата. На Малка Богородица покрай манастири, църкви и оброчни места, свързани с Божията майка, се правят общоселски събори, играят се хора, пеят се песни.
Този празник е харесван за сватби и кръщенета
Този християнски празник е и един от най-предпочитаните за кръщенета и сватби. Между двете Богородици се пресаждат и размножават предимно пролетни многогодишни цветя и храсти. По това време жените обредно берат богородиче, богородична трева, или див босилек. С него свързват "женския период" и с китка от тревата, натопена във вода, се правят бани при "женски" болести.
Богородичната трева се пази за лек. При главоболие сварената трева се слага на главата, а с отвара от нея се правят "поливки" при "незнайна болест" и за здраве. Обредността, свързана с Богородица е връзка на християнската светица с древните божества на плодородието и богините-майки в индоевропейските митологии. Празниците й изразяват тържественост в отбелязването на сезонните и земеделски цикли. В българския народен календар рожденият ден на Света Богородица съвпада с раждането на новия аграрен сезон.
На следващия ден - 9 септември, се почита светото семейство Йоаким и Анна . С голям събор край село Бистрица, Софийско, прииждат хора от близо и далеч, за да се поклонят в манастира „Св.Православни Йоаким и Анна".
Бог побеждава закона на природата и развързва веригите на безплодието. Раждането на безплодни и престарели родители е по-голяма чест и за Родената им Пресвета Дъщеря, тъй като тя се ражда не от невъздържани родители, а от въздържани и престарели, каквито били Йоаким и Анна, които петдесет години живели в съпружество, без да имат деца.
Накрая, чрез такова рождение се открива и достойнството на самите родители, тъй като те след дълго време на безплодие родили радостта на целия свят, уподобявайки се на светия патриарх Авраам и на неговата благочестива съпруга Сара, които според Божието обещание, родили Исак в своята старост.
И на този ден се раздава курбан за здраве на светците, с пожелание за здраве и благоденствие на децата, за доброто им бъдеще.
