Молитва за моята дъщеря!

Но да не трябва да носи високи токчета.

Каква ли ще е тази професия, Господи? Архитект? Акушерка? Дизайнер? Питам Теб, понеже, ако знаех, щях аз да я работя.

Нека да танцува в ритъма на собственото си сърце и да успява със силата на собствените си ръце.

Осигури й лек преход през трънливия път от 12-ата до 17-ата година. Нека да рисува еднорози и да се интересува от барбита колкото се може по-дълго. Понеже детството е късо – цвете, което цъфти само веднъж, а животът като възрастен е дълъг и целувките с момчета могат да почакат.

О, Господи, направи така, че интернет да изчезне завинаги и нейната граматика да остане незасегната от ужасните писания на приятелчетата й, а психиката й - недокосната от трейлъра на „Хостел на ужасите 5: Момичетата просто си умират да ги накълцаш“.

И когато един ден пред мола се обърне срещу мен и ме нарече кучка, дай ми сила, Господи, да я напъхам в таксито пред нейните приятелки, защото ТОВА няма да го търпя, Господи. Просто е невъзможно.

И ако стане майка един ден, нека да я видя, дори да е през твоите очи, Господи, как лежи на пода в 4,30 сутринта, изтощена, отегчена и обезумяла от любов към малкото вързопче, омазано до врата с ако. „Мама е правила това за мен някога“, ще осъзнае, докато бърше изпражнения. „Мама е правила всичко за мен“. И закъснялата благодарност ще я залее и тя ще се зарече да ми се обади на сутринта. И ще забрави.

Но аз ще знам, защото ще гледам през очите ти, Господи.

Амин.