Или как и кога трябва да излезем от стоманената прегръдка на властната родителка, обяснява психологът Дора Добрева
Всичко започва от детството. Голяма част от знанията, човек научава от родителите си и от "важните" възрастни.
Трудно е за нея да се примири, че е паднало и си е обелило „обели коляното”. Трудни са времената за семействата, които са ангажирани с отглеждане и възпитание на децата. Високата скорост на живот, огромната несигурност, фокусирането върху материалните неща, постиженията и наградите, огромните информационни лавини, които ни заливат, често ни карат да се преживяваме като несигурни и уплашени за бъдещето си. Всичко това ни кара да се опитаме да предпазим децата си от грешки, да ги закриляме от всевъзможни проблеми. А дори не си даваме сметка колко опасно е това поведение и отношение...
Юношеска революция на 53
Той е на 53 години. Инженер, един от малкото специалисти в България от неговата област. Разведен, тъжен и самотен. С много проблеми. Майка му го записала в езикова гимназия, изисквала от него пълен отличен, после му избрала университет и там държала контрола здраво. Към тридесет му помогнала да се ожени. И въпреки че не му спестявала реплики от рода "Да не настинеш, мами, докато правиш секс, те не били дарени с деца. Осиновили едно къдрокосо момиченце. Ала Кралицата майка”, както я нарича той, не била доволна и смело показвала това. На съпругата му писнало и от него, и от майка му. И те се развели. Бившата му взела и осиновеното дете, и големия апартамент. Майката отново грабнала контрола върху приятелите му, върху парите му, върху мечтите му, върху навиците му. А той започнал да пие. Сега е на 53 и вече си има една мечта. Да си намери друга работа и да излезе на квартира, за да се освободи от постоянното влияние на майка си. Закъсняла юношеска революция или провален живот? Кой да ти каже...
Красива като мен, но палава
Тя е на 42, неприлично красива. Прилича на жена под трийсет. Търси помощ за дъщеря си, която е на18. Записва час при мен, ала идва да ми каже как стоят нещата, за да не нараня детето. „Обичам я безумно, сама я отгледах и тя е смисълът на живота ми. Сега е затруднена, има проблеми с полицията. Преди да завърши средно, смени четири училища. Всяко преместване ми струваше огромни усилия, но като кажеше, че не е щастлива там, аз какво да направя? Имаше двойки, но после си взе изпитите и то без да е учила, много е умна. Само че сега не си оправя стаята, не пазарува, дрехите за пране не се сеща да сложи в коша. Намерих работа, ала там закъснява, ако не ми е приятелка шефката, ще я изгонят. Сутрин я карам, вечер я вземам, да не ходи в жегите. А преди седмица се наложи аз да довършвам смяната, много уморена беше. Но е много умна и красива. Сега има нужда от малко помощ, защото прекалява с пиенето, не се прибира, скоро си продаде телефона, не разбрах за какво..." Любящата майка и не подозираше, че може да има и капка вина за това положение на детето...".
Синът на госпожа Стоянова
39-годишен мъж разказва как силната му майка през целия си живот се е стремяла той и сестра му да бъдат зависими от нея. И успяла. Сега и двамата са в семейната фирма, работят нещо, което не харесват. Вече зрели семейни хора, те продължават да бъдат синът и дъщерята на госпожа Стоянова. Силата да обичаш детето си е силата да му дадеш свобода или да му разрешиш да си я вземе.
Посочи му пътя с любов
Често не съзнаваме, че моделираме в поведението на децата си своите собствени страхове, неуспехи или стремежи. Трудно е да пуснеш детето само да поеме по своя път, когато навърши определената възраст. Често това се случва по естествен начин. Ако не стане, сами трябва да отворим вратата на бащиния дом и с много любов, уважение и доверие да го "побутнем", да излезе и да поеме по своя път. Това означава, че обичта и добрите отношения продължават, но порасналото дете взема решенията си само и поема отговорност за последствията. Най-доброто, което можем да направим за порасналите си деца, е да им дадем свободата да живеят своя собствен живот.
