Джесика Димас е писателка по професия. Писмото, което написа за сина си ще докосне сърцето на всяка майка ...
Ти няма да си спомняш сине за оная нощ, когато лежах сама в болницата в най-страшните си мъки, а също така и най- прекрасните болки, когато гледах луната и тихо прошепнах "Ние можем това".
Ти няма да се сетите за това как ме погледна, само няколко секунди след като дойде на този свят, нито за мен, когато те пригърнах до сърцето си и ти прошепнах "Здравей скъпи".
Ти няма да си спомняш как излекува счупения ми дух като с магическа пръчка. Как излекува сърцето ми. Как изпълни живота ми. Бях се изгубила толкова много преди да дойдеш ти, а ти отново ме върна.
Ти няма да си спомняш как гордо те носех на ръце. За мен винаги беше най-красивият мъж в стаята. Винаги и навсякъде.
Ти няма да помниш колко много се смеех на твоите бебешки глупости. За нищо друго не съм се смяла така. Още когато беше бебе, видях колко прекрасно сърце имаш.
Ти няма да си спомняш как те галих по главичката, а ти ме гледаше с най-красиви очички, а нашите души се допираха и си казваха неща, които с думи не могат да се изразят.
Ти няма да си спомняш всички онези нощи, когато не спях и чувствах безкраен страх заради това, че съм майка. Дали съм достатъчно добра? Има ли нещо, което не правя както трябва? Дали съм в състояние да ти бъда достойна майка, каквато ти е необходима, каквато заслужаваш?
Ти няма да си спомняш как ми трепереше сърцето винаги, когато трябваше да минеш някакъв етап. Никога не съм вярвала, че човек толкова може да се радва на чуждия късмет.
