Надежда Александрова е родена в София. Завършила е българска филология в СУ.
До пенсионирането си през миналата година е научен сътрудник в Центъра за документи и архивни фондове в НБУ. Автор е на много студии и изследвания за класици на българската литература като Димчо Дебелянов и Николай Лилиев.
Омъжена е за племенник на известната писателка Магда Петканова. Майка е на син и дъщеря, които от години живеят и работят в чужбина. Съпругът й е брат на именитата специалистка по възрожденска литература проф. Надежда Драгова.
- Г-жо Александрова, наскоро къщата на столичната улица „Раковски”, в която се самоубива Лора Каравелова и прави неуспешен опит за самоубийство Яворов, отново влезе във фокуса на общественото внимание. Бихте ли пояснили защо?
- Не бих могла да говоря за сегашното състояние и собствеността на масонската ложа, но двете ложи в българското масонство по модела на българските партии враждуват помежду си. Шефът на едната ложа претърпя наскоро голяма лична драма...
- Имате предвид Валери Митков, собственикът на фабриката в село Горни Лом, чийто син загина при взрива там? Намеквате за „проклятието на Яворовата къща”?
- Да, за него. Но наистина не бих могла да изрека такова нещо. Струва ми се, че едва ли си е давал сметка в каква къща попада, когато приема да бъде собственик. Когато постъпих в музея – а това се случи на 1 април 1979 г., се оказа, че точно предния ден е бил откраднат пистолетът на Яворов от експозицията с оръжията. В музея имаше една малка стаичка, в която са изложени оръжия от македонския период на Яворов.
Милицията тогава откри този пистолет точно за 24 часа
Заварих проблема с откраднатия пръстен с опал. Упрекваха Ганка Найденова, че когато напуска музея, си взима част от архива и пръстена с опал, за което тя пише в своята книга, посветена на мъжа й – художника Васил Стоилов.
- Да не упрекваме Ганка Найденова за липсата на пръстена, така ли?
- И нея, пък и Митков, тъй като това се чу някъде по медиите.
- А всъщност бижуто изчезва много по-рано?
- Точно така. Изчезва преди 1977-1978 г. Този пръстен е бил подарен на Лора от Яворов. Ритуален жест, тъй като стихотворението „Пръстен с опал” е посветено на Мина. Този пръстен с опал добива тази стойност благодарение на стихотворението. Едва ли е бил толкова скъп, че да привлече крадци. Може просто да е бил изгубен. Никой не беше упрекнат персонално за пръстена. Изчезна и толкоз.
- Кой е бил крадецът на пистолета?
- Беше го откраднал един ученик от Пловдив. Веднага видяха кои са били посетителите и тогава предприеха да обезвредят оръжията, които са в експозицията... Проблемът със собствеността не се усложнява, просто се трансформира. Затова ми се струва, че няма никакво движение на проблема. Той стои на едно и също място през тези вече 25 г. През ноември-декември 1989 г., когато започнаха митингите, сбирките в Южния парк, именно там се запознах с една от двете наследнички на къщата – Румена Паскалева. Тогава възрастната дама каза:
„Знаете ли, че аз съм собственичката на къщата музей „Яворов”?
Аз останах много учудена, защото ние, уредниците, не знаехме нищо за това.
- И не сте се интересували?
- Общо взето, за историята на къщата от по-ранни времена съм чувала, че е трябвало да се избира някакъв дом и че това е къщата, в която само 11 месеца са живели Лора и Яворов. Голяма част от това време той е бил в Македония, изобщо в тази къща той е живял много малко и, както е известно, нищо не е създал. От къщата на ул. „Солунска” и бул. „Витоша” Яворов излиза, за да отиде на ул. ”Раковски” 132 тогава, и в която се връща, за да умре. В музея на Яворов автентичните вещи фактически са в стаята, която е подредена с вещите от стаята му на ул. „Солунска” и бул. „Витоша”. По-голяма част от другите вещи са купени след това и са възстановка. Значи, това е музей - възстановка по снимки – и то главно след самоубийството на Лора, и по спомени.
- Тоест по снимки от полицията и следствието?
- Да. Така че музеят беше в една доста дискомфортна ситуация още в онези години, защото, да кажем, няма никакво фондохранилище. Цялата негова система пострада при преустройването му – а това е една къща с гредоред, с изграден трети етаж с бетонна плоча, която притиска конструкцията и заради тези пукнатини, които се появиха след земетресението през март 1977 г.,
сградата се руши и е много опасно там въобще да се влиза
Може би това е причината, поради която, когато държавата е направила музея, благодарение на вложените средства за тази пристройка, одържавява втория етаж, където са живели Лора и Яворов. Защото музеят е направен без каквото и да е желание на собствениците. През 50-те години, понеже Румена Паскалева се опитва да се възпротиви на това нещо, й се спретва политически скандал и тя лежи в Сливенския затвор.
- Дошло е време да се чуе най-после гласът на семейството собственици, които са претърпели и морални, и материални загуби от този имот – кървавата драма, която се разиграва на 29 ноември 1913 г., след това – одържавяването, затвора, лишенията...
- Но къде е парадоксът, къде е „параграф 22”? В това, че социалистическата държава не е национализирала имота, а сегашните очаквания на всички, които се борят за спасението на къщата, е държавата да я национализира, защото държавата може да я ремонтира или да я реставрира само ако това е държавен имот. След като аз вече не бях в музея, двете собственички – сестрите Румена и Иглика Паскалеви, решиха да продадат своите части от къщата, тогава още не им беше върнат вторият етаж, на фондация „Отворено общество”. Просто никой не би могъл да я купи тази къща освен държавата, а държавата тогава не пожела. След това им се върнаха и другите три четвърти от втория етаж. Един ден срещам на „Раковски” Румена Паскалева и тя ми се оплака, че не си получава наема. И аз й казах: „Ама, г-жо Паскалева, защо не протестирате, отидете в министерството, искайте да ви плащат наема! Как може така?!”. Тя ме покани след срещата в къщата си, живееше в сутеренен етаж, приютена от своя братовчедка. За да не ме покани там, ме покани в хола на братовчедката си и ми донесе една огромна купчина папки, които е събирала през годините за музея „Яворов”. Не посмях да й поискам тази папка. Между другото, тя каза тогава, спомням си, че много цени Яворов и не би могла, сърцето й не би могло да даде да изгони музея. И като са й върнали и другите три четвърти, и тях те ги продават на „Отворено общество”, което става собственик на целия имот. Тогава то предостави на в. „Литературен форум” и „Литературен вестник” и двата етажа на къщата. Даже имаше и кафене. Тогава може би беше мястото да се направи някакъв проект от писателите, някакъв ремонт... Но времето беше на много силна конфронтация и на никакъв разум. Сега има морален повик от страна на проф. Михаил Неделчев към масонската ложа да дарят къщата, но не вярвам, че ще го доживея.
Добринка КОРЧЕВА
