След 21 години брак, жена ми искаше да заведа друга жена на вечеря и на кино. “Обичам те, но знам, че тази друга жена също те обича и ще се радва да прекара малко време с теб.”
“Другата” жена, която съпругата ми искаше да посетя , беше майка ми, която е вдовица от 19 години, но ангажиментите в работата ми и 3-те ми деца правеха невъзможно да се веждаме често.
Тази вечер, аз й се обадих, за да я поканя на вечеря и на кино.
“Какво не е наред, добре ли си?” , попита тя.
“Мислех си, че ще бъде приятно, да прекараме малко време заедно.”, отговорих аз. “Само ние двамата.”
Тя се замисли за момент и каза “Да, много бих искала да се видим!”
На следващият ден, отидох да я взема от дома й и забелязах, че беше доста нервна за нашата среща. Чакаше ме на вратата, облечена с палтото си. Беше си навила косата и носеше онази рокля, която облича само в тържествени случаи, като този, когато празнуваше последната годишнина от сватбата си. Имаше на лицето си щастлива усмивка. “Похвалих се на приятелките си, че имам среща със сина си и те бяха впечатлени!”, казваше тя, докато отивахме към колата. “Нямат търпение да им разкажа за срещата”.
Отидохме на ресторант, който не беше от най-скъпите, но беше приятен и удобен. Майка ми ме хвана под ръка, сякаш беше “първата дама”. След като седнахме, аз трябваше да прочета менюто. Тя можеше да чете само големите букви. Докао преглеждах менюто, изправих поглед и видях, че ме гледа с носталгична усмивка. “Аз бях тази, която ти четеше менюто, когато беше малък.”, каза тя. “Значи сега е твой ред да се отпуснеш и да ти върна услугата.”, отговорих аз.
По време на вечерята имахме непринуден разговор, нищо специално и необичайно, просто обсъждахме ежедневните събития от живота си. Толкова много говорихме, че забравихме да отидем на кино. Когато се прибрахме, тя каза “Ще изляза отново с теб, но само ако аз те поканя този път”, а аз се съгласих.
“Как премина срещата ти?”, попита съпругата ми, когато се прибрах вкъщи.
“Много добре. Много по-добре, отколкото съм си представял.”, отговорих аз.
Няколко дни по-късно, майка ми почина от инфаркт. Случи се толкова неочаквано, че нямах шанса да направя нищо за нея.
След известно време, получих писмо, в което имаше платена сметка, от ресторанта, в който бяхме вечряли. Имаше и обяснителна бележка: “Платих предварително тази сметка. Не бях сигурна, дали ще бъда там. Но въпреки това, платих за две порции-Една за теб и една за съпргата ти. Никога няма да разбереш, какво означаваше нази вечер за мен!,
Обичам те, сине!”
В този момент осъзнах важността на важността на думите “Обичам те!”, и как трябва да отделяме достатъчно време за хората, които обичаме. Нищо в живота не е по-важно от семейството!
Отделяйте му времето, което заслужава, защото нещата понякога не могат да бъдат отложени за “някой друг път”.
Споделете тази история с приятелите си във Фейсбук, ако ви е харесала!
