Стабилността в семейството - важен фактор за психическото развитие на детето.

Системата функционира дотолкова, доколкото  Вие можете да се адаптират към промените, да намирате нови и творчески решения и всеки път отново да се връща в състояние на равновесие.

Ако в живота на родителите се случват сложни ситуации, като например финансови затруднения, чести кавги или току-що са загубили работата си, това веднага ще се отрази на всички членове на семейството, особено на децата. Децата се страхуват от неизвестното и от неочакваните промени. Те се стремят към стабилност и имат нужда от спокойна среда, където се чувстват сигурни, защитени и безгрижни.
Обтегнатите отношения правят децата несигурни. Отделянето от близките за дълъг период, смърт на близък човек или може би домашен любимец може напълно да изкара децата от равновесие, да ги обърка и да ги изплаши.

Разбира се, ние не можем с да предскажем какво ще се случи и как да се предпазим. Тези кризисни състояния могат да се появят по всяко време и във всяко семейство. Ето защо е необходимо да се създадат твърди, сигурни основи в живота на семейството, които ще подкрепят детето в нестабилни моменти.

Това могат да бъдат определени семейни ритуали, традиции, съвместни дейности, както и взаимно подпомагане, уважение, чувство на откритост, доверие, съчувствие, любов т.е. загрижени и внимателни междуличностни отношения. Колкото по-стабилно детското ежедневие, толкова по защитено и сигурно това ще се чувства то. Редът и традициите са важна предпоставка за добра концентрация и дисциплина при детето.

Всяко семейство има собствено темпо на работа, свои собствени уникални характеристики и свои нужди, различни от нуждите на всяко друго семейство. Но има неща, които са необходими на всяко дете, неща, които придават смисъл на думата семейство, т.е. неща, които могат да направят родителите, за да подпомогнат ранното психологически развитие при детето и да създадат солидна основа, на която то ще основава своя житейски опит.

Съвети за родители:


Домашна атмосфера

Опитайте се да създайте атмосфера, в която се чувства хармония и любов. Ритуалите като общо вечерно четене на история, съботни разходки в близкия парк или семеен седмичен обяд и в трудните периоди на детето ще му послужат като силна емоционална опора.

Ежедневен график

Здрав структуриран дневен график също е важен за детето. Ако задачите и задълженията са ясно определени, на детето ще му бъде по-лесно да ги изпълни. За това е необходимо да свикне с домашните си задължения. Със създаване на тези навици у детето, ще се насърчи неговата самостоятелност и ще се избегнат ненужни и изморителни спорове на тази тема след време.
Разбира се, това не означава, че от децата трябва да направим войници. Напротив, това означава, че детето ще е изпълнило ежедневието си, в което ще има и свободно време за да осъществи своите творчески потенциал.

Близки личности

Постоянните отношения с близките хора са много важни за детето. Хората, с които бебето или малкото дете е свикнало, не трябва внезапно да изчезва от ежедневието му, дори и да е само бавачката. Отделянето трябва да е постепенно. Ако детето е било всеки ден по 8 часа с бавачка, в началото трябва да бъде по  няколко часа на ден,  след това не всеки ден, и така веднъж седмично и т.н.

Приятели

Човекът е социално същество и на детето са му необходими приятели. Ако самото има трудности да създава нови контакти, помагайте. Това можете да направите по различни начини, например. да организирате празненство за  рожден ден, да излизате с приятели, които имат деца на приблизителна възраст с тази на детето ви, записване в спортен клуб и др.
 
Домашни любимци

Домашните любимци могат да бъдат добри приятели на децата и същевременно да ги научат на отговорност, тъй като около тях е необходима редовна грижа и внимание.

Дали съм добър родител?

Понякога темпото на живот и големия брой работни, които имат родителите плетат мрежа, от която те не знаят как да излязат, не могат да направят баланс между родителската роля, брака, приятелите, времето за себе си, кариерата и т. н. Тогава родителите се чувстват безнадеждно изгубени  пред мисълта: "Дали съм добър родител? Дали направих достатъчно или може повече? Дали постъпих правилно? ".

Добрата новина е, че когато се самоанализираме и проучваме нашите родителски нагласи, ние всъщност сме на прав път, тъй като сме в процес на непрекъснато обучение и се опитваме да бъдем по-добри като родители, като партньори и като хора. Няма съвършени родители и съвършени деца. Родителите са най-големите учители на своите деца. Но, както и всички големи учители на света, така и родителите не всеки път знаят отговорите на всички