27 Август 2015
16329
Валди Тотев работи дълги години като композитор, певец и клавирист на група “Щурците”. Преди това - през 1971-1974 г., свири с група „Фактор“, както и с легендарния Емил Димитров.
„Щурец“ е от 1976 г., като е написал някои от най-известните песни на групата: „Футуролог“, „Огнен знак“, „Помниш ли“, „Среща с деня“, "Навечерие", "Не умирай" и др. В началото на 90-те години започва солова кариера, сега живее в русенското село Писанец с приятелката си Дими, която е цигуларка в Русенската опера. А в новия брой на "ШОУ" Валди Тотев разкрива неизвестни досега музикални интриги.Ето как в кариерата на Валди се появява Емил Димитров:
- Емил дойде да ни прослуша през есента на 1973 година. Митко Щерев току-що се беше скарал с Емил и се бяха разделили. Одобри ни и ни остави репертоара да го разучаваме, а той замина за Париж. Върна се през декември. Донесе нова музика, нова уредба, зверехме се около нея. Емил си донесе и нови дрехи, заради които Националната телевизия тогава прекъсна прякото си предаване от новогодишната програма, на която свирехме, и се е извини на зрителите за ... непристойното облекло на Емил Димитров! Когато започвахме да свирим с Емил, той ни каза, че ние ще вземаме, може и да са 2 лв., но повече от музикантите, които получават най-много. Предполагам, че това бяха “Маковете” на Лили Иванова. И ни ги додаваше от собствените си пари. Весо се водеше главен художествен ръководител и получаваше 45 лв., аз - 34 лв., Тенко Славов - 27 лв., Марсел и Юрката Синджирлиев по 26.50 лв. Нещо такова. Но си деляхме парите по равно.
На въпрос за легендите около купоните в къщата на Емил Димитров в Княжево, Валди си спомня:
- Емил и Мариета много обичаха да посрещат гости. Васил Андреев беше постоянното присъствие. Запивахме се, но не кой знае колко много. Музикантска работа /смях/! Ние също бяхме чували много неща, които не видяхме там. Много смешно беше, че наричаха къщата “вилата на Емил Димитров”. А в сравнение със сегашните вили тя изглеждаше като Чичо-Томовата колиба. Имаше долу един голям хол, кухня, баня, тоалетна. На втория етаж имаше две спални. Долу - механата и едно дворче. В механата ние репетирахме.
Майка й на Мариета живееше там, готвеше, чистеше, гледаше къщата. Ходехме с такси дотам. Веднъж един таксиджия, като разбра къде отивам, ми вика: “Абе, вярно ли, че тапетите са му от десетлевови банкноти?” На мен веднага ми щракна и му разправям: “Не бе, това са старите. Скоро ги смениха с двайсетлевови!” Хората вярват на такива неща…
На събиранията при Емил често идваше един от известните текстописци - Захари Петров. Този, който работеше с Хачо Бояджиев и написа: “Всеки зрител седи на удобния стол и очаква с трепет нов мюзикхол, за да гледа балет, от радост обзет.” Те бяха уникални зевзеци с Васил Андреев. Падахме от смях. Влиза Захари и казва на Васил: “А, Василе, ти страшно си остарял, бе?” А Васил му отговаря: “Ама ти жив ли си още?” Те просто не млъкваха. Обществена тайна е, че бяха с обратна сексуална ориентация. В интерес на истината, аз впоследствие разбрах. Бях много невинен в цялата тази работа, хал хабер си нямах за какво става дума. Пък и нямаше никакви видими признаци, нито намеци към нас, момчетата от групата.
- Емил дойде да ни прослуша през есента на 1973 година. Митко Щерев току-що се беше скарал с Емил и се бяха разделили. Одобри ни и ни остави репертоара да го разучаваме, а той замина за Париж. Върна се през декември. Донесе нова музика, нова уредба, зверехме се около нея. Емил си донесе и нови дрехи, заради които Националната телевизия тогава прекъсна прякото си предаване от новогодишната програма, на която свирехме, и се е извини на зрителите за ... непристойното облекло на Емил Димитров! Когато започвахме да свирим с Емил, той ни каза, че ние ще вземаме, може и да са 2 лв., но повече от музикантите, които получават най-много. Предполагам, че това бяха “Маковете” на Лили Иванова. И ни ги додаваше от собствените си пари. Весо се водеше главен художествен ръководител и получаваше 45 лв., аз - 34 лв., Тенко Славов - 27 лв., Марсел и Юрката Синджирлиев по 26.50 лв. Нещо такова. Но си деляхме парите по равно.
На въпрос за легендите около купоните в къщата на Емил Димитров в Княжево, Валди си спомня:
- Емил и Мариета много обичаха да посрещат гости. Васил Андреев беше постоянното присъствие. Запивахме се, но не кой знае колко много. Музикантска работа /смях/! Ние също бяхме чували много неща, които не видяхме там. Много смешно беше, че наричаха къщата “вилата на Емил Димитров”. А в сравнение със сегашните вили тя изглеждаше като Чичо-Томовата колиба. Имаше долу един голям хол, кухня, баня, тоалетна. На втория етаж имаше две спални. Долу - механата и едно дворче. В механата ние репетирахме.
Майка й на Мариета живееше там, готвеше, чистеше, гледаше къщата. Ходехме с такси дотам. Веднъж един таксиджия, като разбра къде отивам, ми вика: “Абе, вярно ли, че тапетите са му от десетлевови банкноти?” На мен веднага ми щракна и му разправям: “Не бе, това са старите. Скоро ги смениха с двайсетлевови!” Хората вярват на такива неща…
На събиранията при Емил често идваше един от известните текстописци - Захари Петров. Този, който работеше с Хачо Бояджиев и написа: “Всеки зрител седи на удобния стол и очаква с трепет нов мюзикхол, за да гледа балет, от радост обзет.” Те бяха уникални зевзеци с Васил Андреев. Падахме от смях. Влиза Захари и казва на Васил: “А, Василе, ти страшно си остарял, бе?” А Васил му отговаря: “Ама ти жив ли си още?” Те просто не млъкваха. Обществена тайна е, че бяха с обратна сексуална ориентация. В интерес на истината, аз впоследствие разбрах. Бях много невинен в цялата тази работа, хал хабер си нямах за какво става дума. Пък и нямаше никакви видими признаци, нито намеци към нас, момчетата от групата.
Новини
Новини
Мода
Мода
Звезди
Звезди
Начин на живот
Начин на живот
Диети
Диети
Красота
Красота
още
Любов
Любов
Здраве
Здраве
Родители
Родители
Коментари
