Стиховете ба българско село, които трогнаха сърцата на много българи: Умира тихо българското село. И няма кой за него да заплаче…

Точно благодарение на селяните, се отглежда известното розово масло, с което сме се прочули по  целия свят. За жалост, в последните години населението на държавата ни все повече бяга от селата и се мести в градовете и чужбина.

Този процес на урбанизация се дължи на много фактори, основният от които е липсата на работа с достойно заплащане по малките населени места.

Това принуждава всеки млад човек да търси по-добър живот някъде другаде. Това, наред с факта, че в селата животът е труден, масово се закриват училища и магазини и това прави живеенето там на практика невъзможно, особено за хора с деца. Днес ви представяме едно стихотворение, което обиколи Фейсбук и може да просълзи всеки българин, който го чете.

Авторът не е посочен и то е публикувано на страницата „България“. Ето как звучи това прочувствено стихотворение:Помните ли това стихотворение за Гагарин, което рецитираха всички деца преди половин век? (ВИДЕО)

СЕЛСКА ПАНИХИДА
 

Умира тихо българското село.
И няма кой за него да заплаче…
Там някъде зад билото изчезват
последните
орачи и сеячи.

А младите, доколкото ги има,
отчаяни, отлитат от гнездата –
висят по гари,
търсят хляб в чужбина,
по чуждите полета са аргати.

Тук къщите сами мълчат по залез,
коминът към земята е наклонен…
И хищни сенки нощем обикалят,
за да откраднат стока или спомен.

Умира тихо българското село.
И вместо школският звънец да бие,
камбанен звън обажда се несмело…
А ние?
Доколко живи сме и ние?

Какво че в хитър бизнес
ни е провървяло?
Какво че можем чак в Париж да идем?..

Умира тихо нашето начало.
А пък какъв е краят ни,
ще видим.

Авторът на стихотворението е Георги КОНСТАНТИНОВ. й Тое роден на 20 декември 1943 г. в Плевен. Завършил е българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Автор е на повече от 30 книги с поезия, сред които "Една усмивка ми е столица" (1967), "Неграмотно сърце" (1978), "Общителен самотник" (1982), "Обичам те дотук" (1992- 2003), "Дърво и птица" (1999), "Вечерна дъга" (2007), "Любовно разписание" (2007-2008) и др.
Автор е и на книги за деца. Неговият роман "Туфо рижият пират" е издаден и на френски, немски, руски, украински, казахски и полски.
Носител е на национални и международни награди за поезия. Почетен гражданин е на Плевен.
Председател на Българския П.Е.Н. -център и директор на сп. "Пламък".