Задушница се наричат дните в годината, в които се прави помен в чест на починалите. По традиция през тези дни християните измолват Господ да прости греховете на нашите близки покойници.
Църковният календар е определил три на брой задушници.
Задушниците се отбелязват:
В събота срещу Архангеловден . Нарича са Архангелова задушница.
В събота срещу Петдесетница . Нарича се Черешова задушница .
В съботата срещу Неделя Месопустна (пред Великия пост) - срещу Месни Заговезни .
В някои краища на България има и традиция да се правят задушници още и около други големи празници като Петковден , Димитровден , Тодоровден , Гергьовден и др.
Обредите, които се правят на задушница, са строго определени, като се различават по някои неща спрямо региона. На първо място на гробовете се кади с тамян, палят се свещи и се оставят цветя. Свещта символизира вярата на хората, а пламъкът напомня за безсмъртието на душите.
Той осветява пътя им в отвъдното. Тамянът пък е символ на чистата молитва, а цветята представляват добродетелите на починалия. Прекадяването с тамян се прави "за да избяга злото". Колкото по-голям е пушекът, толкова по-далеч ще избяга то.
Друга традиция на задушница е да се правят общи трапези. С думите „Бог да прости” първата хапка се слага на земята, а първата глътка вино се изсипва на земята.
Традицията изисква да се правят и помени или наричани още раздавки, подавки. Раздават се храна и напитки на близки, комшии, близките, дошли на гроба на починалия, а също и на другите хора около съседните гробове, дори непознати. На раздавката може да се подаде това, което имате и искате.
Най-прието е обаче да се дава варено жито, пита и вино. Те символизират възкресението, плътта и кръвта на Христос. Подходящи са още плодове и сладки. Важно е да се знае, че раздавки не се оставят върху гроба на починалите. Те са предназначение за живите, за да спомнят с добро в молитвите си за покойниците.
