Чочо може да се гордее с дъщеря си! Вижте какво направи страхотното момиченце

„Има моменти, в които го търси. Пуска си да гледа „Хъшове”. Аз не знаех дали ще имам сили да гледам „Хъшове” отново, но сега го правя заради нея. Много ми е мъчно, почти всеки път плача. Особено на финалните поклони”, споделя Даниела.Той умира съвсем скоро, след като с двамата успяват да се преборят и да осиновят момиченце – Екатерина. Днес тя е на 4 години и много прилича на актьора. Детето вече е стъпвало на голямата сцена на Народния театър и има роля в „Хъшове” на Александър Морфов.

„Сашо я научи как да се покланя. На 4 години е, но въобще не й пука, излиза на голямата сцена, пред нея 800 души, а тя пее песента и вика "Да жинее България".

„Очите са неговите, косата й е като неговата. Има и трапчинка, също като него”, споделя Даниела в ефира на „Нова телевизия”. Детенцето е осиновено след няколко неуспешни опита за ин витро.

„Само тези, които са минали през това, знаят какво е разочарованието, ако резултатът е негативен. Доста тежко е. Пък и биологичните ни часовници започнаха за цъкат. Затова решхме решихме да осиновим дете”, спомня си Даниела.
Първият досег на Чочо Попйорданов с момиченцето бил много емоционален.

„Катето беше първото дете, което ни предложиха. Аз влязох първа при социалните, Чочи седеше отвън. Показаха ми снимка на момиченцето, имаше неговите ококорени очи. После влязохме в кабинета на директорката и чакахме да доведат Катето. Той я погледна, и каза: „Извинявайте, но аз не мога да стана. Тя прилича страшно много на мен!”, споделя Даниела и добавя: „От неговата реакция – на мен ми стана ясно, че връзката ще бъде много силна”.

Даниела разказва, че е жива и се бори най-вече заради дъщеря си. „Хванах се за нея като удавник за сламка”, споделя още вдовицата. Всяка година семейството и приятелите на Чочо Попйорданов се събират на рождения му ден на 11 юни, за да си спомнят за него и да го почетат.

„Тази година му дадоха Икар. Най-жалкото е, че това е единственият му Икар. Вместо той да го получи, трябваше аз да се кача на сцената, за да го взема”, разочарована е Даниела. Тя споделя, че след смъртта на любимия мъж, се е променила.

„Отидох в „Александър Невски” на Великден да се помоля. Толкова некомфортно никога не съм се чувствала в храм, защото за първи път се молих за себе си – заздравето си и Господ да ми даде време и сили да възпитам Катето”, разказва Даниела и добавя, че не се страхува от смъртта, защото „Чочи и баща ми са там”.

Надява се изпитанията да свършат. След като е изправена пред загубата на любимия човек, тя се изправя и пред тежък здравословен проблем, с който се бори от декември до днес, но за щастие най-трудното вече е отминало.