Когато бях на 16 попаднах в графата т.н. "жертви на домашно насилие".
На 16 се влюбих в най-готиното момче от квартала. Тогава попаднах в графата на "жертви на насилие". Не го преживях особено тежко. Заради навика си към високия адреналин го приемах като нещо интересно, което ми се случва.
Всичко започна с шамар. Това продължи 8-9 месеца. Най-накрая ме простреля. Не искам да го извиня, той беше просто ревнив. В държавата беше нормално да се стреля по улиците", призна Маринова. "Той беше пил или взел наркотици, започваше някаква параноя и избиваше в насилие. Помня гнева - нещо, което е като животно и няма никакви думи или нещо, което да може да го укроти.
Чисто физически беше по-силен от мен, а аз нямах достъп до оръжие да му отвърна. Знаех, че трябва да намеря начин да избягам. Като ме простреля в крака ме остави в болница и избяга", разкри тя.
"Аз съм взрив - горещо тяло и хладен мозък. Детската ми мечта беше да съм герой. Винаги съм искала някой да ме спаси, но като нямаше кой, реших сама да спася себе си", призна актрисата. "Преди се борех само за следващата роля. Ходех на кастинги за всичко, за да мога да изразя потенциала си.
Аз лице в лице проблеми с професионални артисти не съм имала. Те са били най-големите ми учители. Аз искам да съм част от тях. С "Привличане" в тези две години имах много труден период, защото трябваше да направя избор, който ми костваше много. Ако сега не бях опитала това, за което съм си мечтала, ще изпусна момента", смята тя.
