В крайна сметка има една много сериозна причина, поради която не помагам на жена си и никога не смятам да правя това.
Един приятел дойде при мен на чаша кафе, седнахме в кухнята и си поговорихме за живота. По време на разговора станах и казах: „Сега ще измия чиниите и ще се върна“.
Приятелят ми ме погледна, сякаш бях съобщил, че отсъствам за изграждането на космическа ракета.
„Радвам се, че помагаш на жена си. Аз не помагам на моята, защото съм й помагал няколко пъти и тя дори не ме хвали. "Миналата седмица измих пода и нито една благодарна дума."
Върнах се на мястото си, седнах до него и обясних, че не помагам на жена си. Жена ми няма нужда от помощник, има нужда от партньор. Аз съм нейният партньор вкъщи и ние имаме различни функции в това партньорство, но домакинството не е „помощ“.
Не помагам на жена ми да почисти къщата, защото аз също живея в тази къща и също трябва да я чистя.
Не помагам на съпругата ми да готви, защото искам да ям, и също трябва да готвя.
Не помагам на жена ми да мие чиниите след вечеря, защото и аз използвах тези съдове.
Не помагам на жена си с нейните деца, защото това са моите деца и мое задължение е да бъда техен баща.
Не помагам на жена ми да мие, окачва и сгъва дрехи, защото това са както моите дрехи, така и дрехите на децата ми.
Аз не съм помощник в тази къща, аз съм част от тази къща. Що се отнася до похвалите, попитах събеседника си, когато последния път, след като жена му почисти къщата, изпере дрехите, смени постелката си, изкъпе децата, приготви храната, подреди нещо, благодари ли й?
Но на просто сухо "благодаря", а с чувство: „Леле, скъпа! Ти си невероятна!”
Не ти ли се струва абсурдно? Не е ли странно, когато веднъж в живота си измил пода, очакваш някакъв специален трофей за твоите заслуги? Защо? Мислил ли си за това, приятелю?
Може би си твърде запален по тази „мачо култура“, която вярва, че всички домакински дела са негова работа.
Може би някога сте били научени, че всичко това се прави от само себе си, че дори не е нужно да се напрягате? Е, тогава я хвалете по начина, по който сте искали да бъдете похвалени, със същите думи и със същото чувство.
Помогнете й, бъдете истински спътник, а не гост, който идва в тази къща, за да яде, да спи, да вземе душ и да задоволи нуждите й. Бъдете у дома! Вкъщи.
Реалните промени в обществото започват от домовете ни. Научете децата си на истински семейни партньорства!
