Зимата в трабанта е сурова и мъчна
62-годишният Петър Станев от Русе от близо 7 г. живее в трабанта си.
Мъжът остава без дом, след като се развежда през 1989 г.
Животът на Петър става с всяка изминала година все по-тежък, след като и двата му крака се схващат и той остава неподвижен. Трабантът, който от години е единственият му дом, дори не е негов.
"Колата не се движи и не е моя. Само я обикалям от време на време", разказва за ежедневието си човекът. Той върви трудно с два бастуна.
Мъжът живее от години в малката кола
Трабантът е пълен с малкото вещи, които Петър притежава. Дядото не взима и пенсия, тъй като проблемът с краката му не му позволил да продължи да работи и да събере необходимите години. Не само топлата храна е рядкост за Петър, той рядко въобще успявал да сложи нещо в устата си. Поради невъзможността да се движи не може да се запише дори в социална кухня, тъй като е необходимо всеки ден да отива дотам, а за него това е непосилно. Добри хора от блок наблизо до трабанта къща му носят кой каквото може и така засега някак си свързва двата края, без да е умрял от глад.
За случая на Петър става ясно преди 3 г., но той категорично отказва да бъде настанен в приют. След като почти е замръзнал в трабанта си, преди няколко дни все пак се е съгласил да отиде в социалното заведение. Петър вече е с изпрани дрехи, на топло и би могло да опита дори готвена храна. Цяла зима ще му е обезпечен нормален живот.
