В българската традиционна духовна култура Гергьовден е един от най-големите празници. На този празник се извършват редица обредни практики и ритуали, целящи осигуряването на здраве за хората и плодовитост на нивите и животните.
Св.
Събиране на билки
Събиране на зеленина и лековити билки води началото си от събирателството в миналото. Смята се, че билките, които се берат на Гергьовден имат голяма лечебна сила. Затова в навечерието на празника или рано сутринта на Гергьовден момите, момците и младите булки се събират на групи. Обикалят по поляните и ливадите, край реките и берат цветя, кършат разлистени клонки, пеят гергьовски песни. Момите и ергените се окичват с цветя и клонки. Закичват се и стопанските постройки, кошарите и вратите на къщите.
В Трънско отбелязват Гергьовден с ритуала „За цвеке". Това е стародавен ритуал, който събира рано сутрин млади и стари в планината. Това са така наречените „цвекяре". Отиват в планината, газят в мократа трева и берат гергьовче или както там го наричат джурджовче. Това жълто горско цвете е символ на здраве и дълголетие. Ритуала включва и гергьовска закуска на берачите. Това е приготвено чеверме горе в планината от набодени на дълги шишове агнешки главички, украсени с венци от гергьовче и букова шума. След като похапнат „цвекярете" слизат долу и подаряват китки гергьовче и разлистени букови клонки, а хората ги благославят, пожелават си здраве и се хващат на хорото. После окичват портите си с гергьовче и сядат на гергьовската трапеза.
Къпане в роса
Според народните вярвания на Гергьовден всичко е покрито с блага роса. В нощта срещу празника, преди да пропеят петлите, хората отиват на някоя ливада или поляна, където се търкалят в утринната роса. Жени и девойки през нощта срещу Гергьовден ходят из росните ливади, събличат се голи и се търкалят върху росната трева. Така те се къпят за здраве и дълъг живот. Къпят се в роса и безплодни жени с вярата, че така ще станат плодовити. На някои места обредния ритуал е свързан със събирането на росата и носенето ѝ в къщи. Вярва се, че събраната по Гергьовден роса има особена целебна сила.
Освен "къпането" в роса се практикува и обредното къпане в реки и извори. След къпането в росата, връщайки се към домовете си, хората берат свежи зелени клонки (здравец, коприва, люляк и др.), с които се окичват вратите и праговете на домовете, оборите и кошарите, поставят се на завивките на децата, правят се венци и се слагат на главите на домашните животни.
Люлеене на люлки
На вече разлистено дърво се връзват люлки и се люлеят на тях на Гергьовден. Вярва се, че така се пренася растителната сила на дървото върху човека по време на пролетното събуждане на природата. Тъй като на люлките се люлеят предимно млади моми и ергени, песни и закачки не липсват. Техните песни и припевки имат любовен и весел характер.
Пеене на пръстени
В цялата страна е познат обичаят надпяване на китки или пръстени. Предимно го свързваме с празника Еньовден, но се среща и на Гергьовден. Така например в навечерието на празника Гергьовден в части от Западна България млади момичета изпълняват ритуала „Топене на китките". Прави се за сбъдване на най-съкровените желания и мечти.
Гадаене на Гергьовден
Българите са се опитвали да гадаят по времето на някои религиозни празници. Гергьовският дъжд е на добро. Всяка капка дъжд, паднала през този ден става на жълтица. С празника Гергьовден са свързани и много други гадания – за здраве, за богатство, за узнаване на любим.
