“Ало?”, “Здравей слънчице! Татко е. Мама наоколо ли е?”
“Не тате.
След кратка пауза, таткото казва “Но скъпа, ти нямаш “чичо Пол”
“О, не-не, имам! Горе в спалнята с мама е, точно сега!”
Кратка пауза. “А-аа, добре тогава. Ето какво искам да направиш! Остави телефона на масата, изтичай горе, почукай на вратата и извикай на мама, че колата на тате току що паркира пред входа.”
“Добре тате, само секунда!”
Няколко минути по-късно, малкото момиче се връща при телефона. “Направих го тате.” “И какво стана слънчице?”, попитал той.
“Ами мама се уплаши много, скочи от леглото без дрехи и започна да тича наоколо. Препъна се в килима, удари си главата в гардероба и сега въобще не помръдва!”
“Боже Господи! А с “чичо” Пол какво стана?”
“Той също скочи от леглото без дрехи. Също беше уплашен и скочи от задния прозорец в басейна. Мисля обаче, че той не знаеше, че миналата седмица си източил водата, за да го почистиш и мисля, че сега е мъртъв.”
Дълга пауза…
Тогава таткото казва: “Ааа, басейн?... Това 486 5731 ли е?”
