Истински истории с Дядо Добри от Байлово и уроците, на които ни научи

вход през zajenata.bg
За Жената
Любопитно
Истински истории с Дядо Добри от Байлово и уроците, на които ни научи
5188
Източник: dariknews.bg
Истински истории с Дядо Добри от Байлово и уроците, на които ни научи

Днес се прощаваме с Дядо Добри – човекът, посветил живота си на доброто, наричан още приживе светец и ангел. Човекът, който, гледайки ни „отгоре“ не би се зарадвал на статуси в негова памет в социалните мрежи, защото бе лишен от всяка суета.

Може би, би бил истински щастлив, ако просто бъдем по-добри, по-обичащи, по-вярващи...

А с личния си пример и добродетели ни показа, че това е възможно на практика, а не само на празници и в мрежата. Хората, които дори веднъж са го срещали, винаги пазят топъл спомен и ценни уроци.

Вижте няколко истински разказа за Дядо Добри:

"Днес срещнах Дядо Добри в храм „Св. Александър Невски“. На излизане той се поклони и подаде пластмасовата чашка за дарение... Нямах и стотинка, за съжаление. Поклоних му се и аз и му се извиних, че нямам какво да оставя. Той бръкна в джоба си и ми връчи 2 лева! Не исках да ги взема, но той настоя и помоли да го спомена в молитвата си. Взех ги за БЛАГОСЛОВЕНИЕ от него. Следващият път, да рече Господ да го срeщна, ще му се издължа подобаващо. Иска ми се повечето от нас да сме смирени и прости в душите си като него!"

„Преди няколко дни се срещнах с дядо Добри и той ми каза нещо, което трябва да споделя с всички вас! Дядо Добри ми каза: „Ако на едната крачка си съгрешил нещо, то докато стъпиш с другия крак трябва да се покаеш и да помолиш Бог за прошка!“.

„Случи се преди няколко години. Беше прекрасен пролетен ден. Сложил слушалките, се разхождах по улиците на София. Минавах близо до храм-паметника „Александър Невски“ и реших да се отбия да запаля една свещ за здраве. На излизане от храма го видях. Дядо Добри, светецът от Байлово. Бях чел за него, гледал съм го и в няколко телевизионни репортажа. Но на живо беше толкова различно. Бях поразен от лицето и добротата, която излъчваше. Сякаш наистина беше ангел, слязъл за малко сред нас. Приближих се притеснен и малко неловко си отворих портфейла. Исках да му оставя малко пари. Той се усмихна и ме поздрави. Докато успея да му отговоря се наведе и целуна ръката ми. После ми даде една картичка, на която беше изобразен Исус Христос, коленичил в молитвена поза. Бях объркан, лицето ми пламна и докато се усетя вече бях навън. Хиляди пъти се връщах към тази случка. Аз трябваше да коленича и целуна ръката на този свят човек. И все пак стана точно обратното.
Преди малко прочетох, че дядо Добри е починал. Тръгна си на 103 години. Уроците му бяха като шамар за всички нас. Скромност излъчваха думите му, огън - очите му, чудеса- делата му“

„Точно преди малко, карайки колата си, забързан и напрегнат от ежедневния софийски трафик минах покрай храм-паметник „Александър Невски“. Веднага в съзнанието ми изплува Дядо Добри, спрях колата и с голяма надежда крачех към входа на храма убеден че той ще бъде там... и беше там!

Отново седнал на обичайното място, с една чашка и няколко жълти стотинки в нея.
Запалих свещички и се помолих за моето семейство, като от време на време се обръщах назад да се уверя, че той все още е там и ще мога да целуна ръката му още веднъж.
Когато го приближих и сложих парички без да му кажа нищо той директно ми зададе въпроса:
- Женен ли си момче ?
Аз му отговорих, че още според мен ми е рано и може би не съм намерил истинският човек за мен.
Клекнах до него, държейки ръката му а той ми рече:
- Момче трябва да има любов навсякъде, защото няма ли любов ние всички отиваме при дявола.
Господ не прощава само с мир - трябва да има и любов.
Бъди жив и здрав, млади момко“


В градинката на „Свети Георги“ в София извеждах сина си. Той седеше там всеки ден. Давахме му по някой лев и със събраните пари той отиваше и купуваше вафли и шоколади за децата. Той не просеше, събираше милостиня, не за себе си, а за да помага и да радва другите. Веднъж го попитах какво го прави щастлив, отвърна ми засмян и наистина щастлив:
„Добротата в хората и най-много усмивката на децата. От мен да знаеш, моето момче, те са нещо свято, нещо чисто и техните лица показват нашата душа“



“Есента на 2012. Заварих го на обичайното си място – тъмното кътче до входа на „Александър Невски”. Щом се приближих той ме сграбчи за ръката и ме дръпна към себе си, така че да наведа главата си, за да го чувам ясно. Ако искате ми вярвайте, но не без да го питам нищо, той ми каза – „Краят на света е там, където свършва добротата. Пази се от дявола, момче. Той привлича хората и те стават лоши. Не го допускай, защото светът ще свърши “

Новини
Мода
Звезди
Начин на живот
Диети
Красота
още
Любов
Здраве
Родители
Коментари
галерии
Прически Маникюр Рокли Грим Обувки Бижута Аксесоари Чанти Звезди
още
Модни тенденции За дома Дизайн Екзотични Пътешествия Татуировки
Design & Development: TaraSoft