31 Октомври 2014
8179
Източник: Блиц
Из биографията на набедрената превръзка
Много отдавна полата била просто една превръзка върху бедрата, носена само от мъжете. Късите си ги слагали по-младите‚ а по-дългите - почитаемите и знатни старци Първобитните жени ходели без нищо‚ а древните гъркини и римлянки се разхождали в хитони и туники‚ но също без поли! С течение на времето мъжката пола “отслабнала” до размерите на престилка (явно древните мачовци изгаряли от желание да покажат мускулестите си задни части‚ оформени в бясното преследване на мамути!).
В наше време и престилката‚ и полата са в пълно владение на прекрасната половина на човечеството. Макар че някои учени предполагат‚ че според теорията на обратимостта в историята много скоро този вид дреха отново ще стане монопол на мъжете. Е, какво пък‚ ние с удоволствие ще им разрешим да поносят нашите мини-‚ миди- и максиполички. Едва ли ще ни е жал за тях‚ след като сме ги ползвали векове наред!
Испанските вердугадо
В Европа преимуществено женска дреха полата става едва през Средновековието. През ХV-ХVI век лидер в европейската мода е Испания. Тук слабият пол - подчинен и безсловесен‚ изразявал себе си чрез дрехите. И преди всичко чрез полите с необятни ширини‚ натъпкани с конски косми или “напомпани” с няколко ката долни фусти. Неимоверно тежки‚ те се държали на скелет от обръчи‚ иначе тези чудовища не можело да бъдат овладени. Обръч на испански е “вердуго”‚ затова полите получили наименованието “вердугадо”. Знатните сеньори си ги шиели от брокат и скъпи дантели и ги украсявали със скъпоценности.
Цялото това съоръжение било поставяно на пода и в него (тоест в нея‚ полата) просто влизали‚ а след това пристягали корсетите. Изобщо това била трудоемка работа и без помощта на прислужницата било трудно да се справиш с подобен тоалет.
Пазителка на добродетелта
По капризите на модата испанската пола преминала във Франция и други европейски страни. Насмешливите французи не пропуснали повода да поиздевателстват над тази новост и‚ използвайки играта на думи‚ кръстили изделието “виртюгаден”‚ което на френски означава “пазещ добродетелта”.
Оказало се обаче‚ че полата на обръчи не само че не пазела добродетелта‚ а скривала прегрешенията. На една от фаворитките на Людовик ХIV тя свършила добра работа‚ защото с нея дамата се опитвала да се скрие от нападките и сплетните по повод на бременността си. Впрочем такива тайни не можели да се пазят дълго. “Мадам Монтеспан е в рокля батант /тоест с пола на обръчи/‚ значи е бременна”‚ шепнели си един на друг пикантната новина придворните. На полата било измислено ново название - “кашебатар”‚ което на френски означава “да скриеш извънбрачното си дете”.
Но основното преимущество на гигантските поли било в това‚ че те подчертавали закованите в корсета торс и талията. Заострения надолу корсаж според наименованието‚ което му дали шегобийците‚ станал “пътеводител към долината на радостта”.
Емоционалните французойки все пак не харесали тези многопластови и тежки дрехи. Тогавашните модни дизайнери търсели нови решения. Те забелязали‚ че перачките‚ без да се церемонят много-много‚ вдигат полите си и ги втъкват в пояса си‚ за да не им пречат. В крайна сметка полите на перачките устройвали и принцесите‚ и слугините - така можели да си показват краката и красивите долни поли‚ да не говорим за скъпото бельо!
Пленници на кошницата
И модата отново проявила суровия си нрав - дори през лятото жените трябвало да си слагат по няколко поли‚ а през зимата броят им достигал дузина. Светът се напълнил с шумящи поли‚ украсени с многобройни шевици‚ дантели, волани...
Нововъведенията започнали през ХVIII век‚ когато на мода излезли ”кошниците”‚ или на френски “пание” - куполът на полата се поддържал от скелет във вид на кошница или на две кошници‚ които под плата се стягали в талията от двете страни. Нарекли ги “фишми”‚ от немското “фишбайн” - “китов мустак”‚ от който всъщност ги правели. Полата станала овална‚ широка‚ затова пък така се увеличавал еротичния ефект от необятните бедра.
Отците на църквата естествено не можели да останат настрани и по традиция се нахвърлили върху новите поли с огромно настървение. Нито една порядъчна жена не можела да се появи с такава пола в църквата. Непослушанието се наказвало строго - заставяли жените да свалят полите си и там ги изгаряли.
Но в необятните поли трудно можело да се движиш‚ да променяш положението си‚ в крайна сметка да живееш. На помощ дошла изобретателността на придворния фризьор - великия Леонар. Той измислил страхотен корсет с шарнири - просто натискаш едно лостче и полата се прибира. Вратите‚ креслата‚ файтоните престанали да бъдат препятствие за модерните дами.
Задник от Париж
Галантният ХVIII век бил не по-малко безумен от нашия‚ а модата на придворните дами определяли шивачите и фризьорите. Приближена на Мария Антоанета‚ съпругата на Людовик ХVI‚ младата модистка Роза Бертен (“министърът на модата”) измисляла умопомрачителни тоалети при дейното участие на кралицата. Полата придобивала причудливи форми - отзад‚ под кръста‚ се появила една ватена възглавничка‚ която придавала силует на фигурата, откровено провокиращ мъжете към агресивност. Зевзеците и този път не изпуснали случая и нарекли новата пола “кю де Пари” (Cul de Paris)‚ или казано по-просто “задник от Париж”. След сто години този “задник” отново изменил силуета на дамските рокли.
Долу полите!
Великата френска революция с присъщата й безкомпромисност се разправила и с дворянките, и с техните тоалети. Старият свят и неговите атрибути отишли в миналото. В дамския гардероб се утвърдили древногръцките туники‚ завързани високо под гърдите. По времето на Директорията жрици на модата станали знаменитите “мервейз” (“магьосници”) Рекамие‚ Талиен и Гамелен. Те се отказали от корсета и стария тип поли в полза на туниките и полупрозрачните тъкани‚ прихванати в кръста под самите гърди. Тези дрехи‚ подобни на мъгла‚ изобщо не скривали прелестите на техните собственички.
След падането на Наполеон и в епохата на Реставрацията дамските дрехи отново придобили предишната претенциозност. Женският торс отново бил закован в корсет‚ а полата се върнала към твърдия железен скелет.
Тържество и падение на кринолина
В средата на ХIХ век идеолог на модата станал известният парижки дизайнер от английски произход Шарл Фредерик Уърт.
Веднъж той облякъл императрица Евгения в куполообразна пола “кринолин”‚ камбаната на която се държала от ленен калъф‚ който бил преплетен с конски косми, за да е по-здрав. Оттам новата пола получила названието си: крин - “конски косъм”, “лин” - “лен”. Отначало този материал се използвал за изработване на твърди войнишки яки‚ но с течение на времето от кринолина останало само названието - полата била снабдявана с обръчи от дърво‚ жици‚ китови мустаци‚ бамбук и дори шлангове. В Европа за нея били необходими стотици километри кабели.
Поредната реформа на полата назрявала зад океана. Американките‚ преселили се на Запад‚ пътешествали в каруци и водели получергарски живот. А и суровите условия по тези места изисквали да се откажат от предишните си дрехи. Корсетът и кринолинът никак не облекчавали живота им. Опити да спаси жените от това положение направила някоя си Амалия Блумър от щата Охайо. Още през 1840 година тя проявила изключителна смелост‚ като предложила да обуе сънародничките си в източни шалвари‚ покривайки ги с къса‚ свободно падаща пола до коленете.
Тази реформирана пола обаче никак не била по вкуса на ревностните радетели на чистотата на нравите и се наложило да се стигне до компромис - шалварите трябвало да бъдат прикрити изцяло‚ уви‚ пак с кринолин. Така под натиска на общественото мнение доброто намерение и явно здравият смисъл се превърнали в банално уродство. Както често се случва.
А през 1870-1871 година се намесила Френско-пруската война. Първо паднала монархията‚ после - Парижката комуна‚ а накрая и кринолинът. Битът вече не можел да се върне в предишното си русло. “Изчезна красотата на старите времена‚ когато жената напомняше формата на кегла‚ а раменете й - бутилка шампанско”- въздишал по миналото художникът Дега.
Стихията върху бедрата
С НЕЯ МОЖЕШ ДА ПОВЛИЯЕШ НА СЪДБАТА
“Тази тайна е известна само на някои жени и на всички шотландци!” - заявява шотландският астролог Дю Ебенбауер. Оказва се‚ че полата не е само детайл от тоалета ни‚ но и... отличен начин да се влияе на съдбата!
Минизащита
Неслучайно шотландските мъже не се притесняват да се разхождат в полички. Ебенбауер твърди‚ че парчетата плат‚ обгръщащи бедрата‚ което е и същността на всяка пола‚ могат да влияят на редица важни комуникативни процеси‚ свързващи човека с околния свят. “Правилната” пола уравновесява влиянието на стихията‚ под знака на която се е родил нейният притежател‚ облекчавайки контакта му с външната среда и защитавайки го от негативни енергийни въздействия отвън. Дю е убеден‚ че всяка жена трябва да знае какъв модел пола отговаря на “вътрешните колебания” на нейната зодиакална стихия.
Няма да е излишно това да знаят и мъжете. Още повече, че не е задължително да носите полата пред хората - достатъчно е да я имате в гардероба си и от време на време да я обличате вкъщи. Според астролога самото й присъствие в шкафа и периодичното й докосване до тялото може да донесе на собственика й щастие и успех.
Испанските вердугадо
В Европа преимуществено женска дреха полата става едва през Средновековието. През ХV-ХVI век лидер в европейската мода е Испания. Тук слабият пол - подчинен и безсловесен‚ изразявал себе си чрез дрехите. И преди всичко чрез полите с необятни ширини‚ натъпкани с конски косми или “напомпани” с няколко ката долни фусти. Неимоверно тежки‚ те се държали на скелет от обръчи‚ иначе тези чудовища не можело да бъдат овладени. Обръч на испански е “вердуго”‚ затова полите получили наименованието “вердугадо”. Знатните сеньори си ги шиели от брокат и скъпи дантели и ги украсявали със скъпоценности.
Цялото това съоръжение било поставяно на пода и в него (тоест в нея‚ полата) просто влизали‚ а след това пристягали корсетите. Изобщо това била трудоемка работа и без помощта на прислужницата било трудно да се справиш с подобен тоалет.
Пазителка на добродетелта
По капризите на модата испанската пола преминала във Франция и други европейски страни. Насмешливите французи не пропуснали повода да поиздевателстват над тази новост и‚ използвайки играта на думи‚ кръстили изделието “виртюгаден”‚ което на френски означава “пазещ добродетелта”.
Оказало се обаче‚ че полата на обръчи не само че не пазела добродетелта‚ а скривала прегрешенията. На една от фаворитките на Людовик ХIV тя свършила добра работа‚ защото с нея дамата се опитвала да се скрие от нападките и сплетните по повод на бременността си. Впрочем такива тайни не можели да се пазят дълго. “Мадам Монтеспан е в рокля батант /тоест с пола на обръчи/‚ значи е бременна”‚ шепнели си един на друг пикантната новина придворните. На полата било измислено ново название - “кашебатар”‚ което на френски означава “да скриеш извънбрачното си дете”.
Но основното преимущество на гигантските поли било в това‚ че те подчертавали закованите в корсета торс и талията. Заострения надолу корсаж според наименованието‚ което му дали шегобийците‚ станал “пътеводител към долината на радостта”.
Емоционалните французойки все пак не харесали тези многопластови и тежки дрехи. Тогавашните модни дизайнери търсели нови решения. Те забелязали‚ че перачките‚ без да се церемонят много-много‚ вдигат полите си и ги втъкват в пояса си‚ за да не им пречат. В крайна сметка полите на перачките устройвали и принцесите‚ и слугините - така можели да си показват краката и красивите долни поли‚ да не говорим за скъпото бельо!
Пленници на кошницата
И модата отново проявила суровия си нрав - дори през лятото жените трябвало да си слагат по няколко поли‚ а през зимата броят им достигал дузина. Светът се напълнил с шумящи поли‚ украсени с многобройни шевици‚ дантели, волани...
Нововъведенията започнали през ХVIII век‚ когато на мода излезли ”кошниците”‚ или на френски “пание” - куполът на полата се поддържал от скелет във вид на кошница или на две кошници‚ които под плата се стягали в талията от двете страни. Нарекли ги “фишми”‚ от немското “фишбайн” - “китов мустак”‚ от който всъщност ги правели. Полата станала овална‚ широка‚ затова пък така се увеличавал еротичния ефект от необятните бедра.
Отците на църквата естествено не можели да останат настрани и по традиция се нахвърлили върху новите поли с огромно настървение. Нито една порядъчна жена не можела да се появи с такава пола в църквата. Непослушанието се наказвало строго - заставяли жените да свалят полите си и там ги изгаряли.
Но в необятните поли трудно можело да се движиш‚ да променяш положението си‚ в крайна сметка да живееш. На помощ дошла изобретателността на придворния фризьор - великия Леонар. Той измислил страхотен корсет с шарнири - просто натискаш едно лостче и полата се прибира. Вратите‚ креслата‚ файтоните престанали да бъдат препятствие за модерните дами.
Задник от Париж
Галантният ХVIII век бил не по-малко безумен от нашия‚ а модата на придворните дами определяли шивачите и фризьорите. Приближена на Мария Антоанета‚ съпругата на Людовик ХVI‚ младата модистка Роза Бертен (“министърът на модата”) измисляла умопомрачителни тоалети при дейното участие на кралицата. Полата придобивала причудливи форми - отзад‚ под кръста‚ се появила една ватена възглавничка‚ която придавала силует на фигурата, откровено провокиращ мъжете към агресивност. Зевзеците и този път не изпуснали случая и нарекли новата пола “кю де Пари” (Cul de Paris)‚ или казано по-просто “задник от Париж”. След сто години този “задник” отново изменил силуета на дамските рокли.
Долу полите!
Великата френска революция с присъщата й безкомпромисност се разправила и с дворянките, и с техните тоалети. Старият свят и неговите атрибути отишли в миналото. В дамския гардероб се утвърдили древногръцките туники‚ завързани високо под гърдите. По времето на Директорията жрици на модата станали знаменитите “мервейз” (“магьосници”) Рекамие‚ Талиен и Гамелен. Те се отказали от корсета и стария тип поли в полза на туниките и полупрозрачните тъкани‚ прихванати в кръста под самите гърди. Тези дрехи‚ подобни на мъгла‚ изобщо не скривали прелестите на техните собственички.
След падането на Наполеон и в епохата на Реставрацията дамските дрехи отново придобили предишната претенциозност. Женският торс отново бил закован в корсет‚ а полата се върнала към твърдия железен скелет.
Тържество и падение на кринолина
В средата на ХIХ век идеолог на модата станал известният парижки дизайнер от английски произход Шарл Фредерик Уърт.
Веднъж той облякъл императрица Евгения в куполообразна пола “кринолин”‚ камбаната на която се държала от ленен калъф‚ който бил преплетен с конски косми, за да е по-здрав. Оттам новата пола получила названието си: крин - “конски косъм”, “лин” - “лен”. Отначало този материал се използвал за изработване на твърди войнишки яки‚ но с течение на времето от кринолина останало само названието - полата била снабдявана с обръчи от дърво‚ жици‚ китови мустаци‚ бамбук и дори шлангове. В Европа за нея били необходими стотици километри кабели.
Поредната реформа на полата назрявала зад океана. Американките‚ преселили се на Запад‚ пътешествали в каруци и водели получергарски живот. А и суровите условия по тези места изисквали да се откажат от предишните си дрехи. Корсетът и кринолинът никак не облекчавали живота им. Опити да спаси жените от това положение направила някоя си Амалия Блумър от щата Охайо. Още през 1840 година тя проявила изключителна смелост‚ като предложила да обуе сънародничките си в източни шалвари‚ покривайки ги с къса‚ свободно падаща пола до коленете.
Тази реформирана пола обаче никак не била по вкуса на ревностните радетели на чистотата на нравите и се наложило да се стигне до компромис - шалварите трябвало да бъдат прикрити изцяло‚ уви‚ пак с кринолин. Така под натиска на общественото мнение доброто намерение и явно здравият смисъл се превърнали в банално уродство. Както често се случва.
А през 1870-1871 година се намесила Френско-пруската война. Първо паднала монархията‚ после - Парижката комуна‚ а накрая и кринолинът. Битът вече не можел да се върне в предишното си русло. “Изчезна красотата на старите времена‚ когато жената напомняше формата на кегла‚ а раменете й - бутилка шампанско”- въздишал по миналото художникът Дега.
Стихията върху бедрата
С НЕЯ МОЖЕШ ДА ПОВЛИЯЕШ НА СЪДБАТА
“Тази тайна е известна само на някои жени и на всички шотландци!” - заявява шотландският астролог Дю Ебенбауер. Оказва се‚ че полата не е само детайл от тоалета ни‚ но и... отличен начин да се влияе на съдбата!
Минизащита
Неслучайно шотландските мъже не се притесняват да се разхождат в полички. Ебенбауер твърди‚ че парчетата плат‚ обгръщащи бедрата‚ което е и същността на всяка пола‚ могат да влияят на редица важни комуникативни процеси‚ свързващи човека с околния свят. “Правилната” пола уравновесява влиянието на стихията‚ под знака на която се е родил нейният притежател‚ облекчавайки контакта му с външната среда и защитавайки го от негативни енергийни въздействия отвън. Дю е убеден‚ че всяка жена трябва да знае какъв модел пола отговаря на “вътрешните колебания” на нейната зодиакална стихия.
Няма да е излишно това да знаят и мъжете. Още повече, че не е задължително да носите полата пред хората - достатъчно е да я имате в гардероба си и от време на време да я обличате вкъщи. Според астролога самото й присъствие в шкафа и периодичното й докосване до тялото може да донесе на собственика й щастие и успех.
Новини
Новини
Мода
Мода
Звезди
Звезди
Начин на живот
Начин на живот
Диети
Диети
Красота
Красота
още
Любов
Любов
Здраве
Здраве
Родители
Родители
Коментари
