В света на активните хора днес няма по-страшен недостатък от мързела. На съвременния човек сме готови да извиним невежеството, подлостта, грубостта, но не и безделието.
Недолюбването на мързела е възпитавано векове наред, а лентяите са осмивани в литературата и изкуството. Измежду най-ярките порицатели на леността са Ларошфуко, Русо, Леонардо да Винчи, Ломоносов... Заедно с тях гордо стоят Любен Каравелов с "Мамино детенце" и прочутото стихотворение на дядо Славейков, с което е закърмено всяко българско дете: "Пенчо бре, чети/ Пенчо не чете./ Пенчо бре, учи/ Пенчо пак не ще... Време се мина/ Пенчо порасна/ иска да яде/ няма откъде." Да не говорим за родната поговорка: "Мързелът не мори, а мъчи!"
Не е буквално така, твърдят съвременните психолози. Според тях, ако погледнем назад и си припомним работния режим по време на изпълнението на отговорна цел, мигновено ще си дадем разчет, че мързелът постоянно се появява в качеството на бушон, който ни пази от "късо съединение" в тялото. И сигурно са прави. Защото почти всеки е изпитвал необяснимо чувство на умствен блокаж, когато дори най-леката задача изглежда трудна за изпълнение. Да вземем за пример, след като сте приключили голям проект, над който сте си блъскали главата седмици, понякога месеци наред, и трябва да направите обикновен отчет. Страхотия, мързи ме, казвате си. А експертите успокояват: "Мързелът е защитно противодействие на тялото. Дава сигнал за висока степен на умора, за да бъде избегната евентуална преумора." Поради това не се дивете на обзелата ви мудност и просто си вземете няколко дни почивка.
Мързелът помага и да разберем, че не сме си на мястото, уверяват учените. Препоръчват да не лепваме етикета "лентяй" на колегата, който като че ли насилствено си върши работата. Допустимо е той просто да се занимава с нещо, което не му е любимо. В подобни ситуации е важно не само да се преборим с мързела, а да се опитаме да разберем скрития в него смисъл. Ако в офиса постоянно поглеждате към часовника, а вкъщи до среднощ примерно лепите модели на самолетчета, значи е време да смените професията или местоработата си.
Някои упрекват в мързел и хората, които го "раздават яваш-яваш". Германските психолози Петер Акста и Микаела Акст-Гадерман обаче са убедени, че животът на бавни обороти е ключ към дълголетието. По-спокойното поведение нормализира обмяната на веществата, пишат те в книгата си "Радостта от мързела". Започнете ли да се отнасяте по-лежерно към времето, наместо да пришпорвате секундите за всяка нова цел, ще подобрите и здравето, и настроението си. Колкото до началниците, за тях е добре да прегърнат максимата: "Човек в добро разположение е склонен да поеме и допълнителна работа!"
В книгата си "За ползата от мързела" американският неврофизиолог Андрю Смарт точно признава необходимостта от този "непростим за модерния човек грях", за да се постигне успех в кариерата. Според него еволюционното развитие не догонва техническия прогрес и животът не е подготвил нас и мозъка ни за това от ранни зори до късна вечер да преработваме гигабайти полезна и напълно ненужна ни информация. "Благодарение на бездействието ни великите идеи, които сме погребали несъзнателно, ще получат шанс да проникнат в съзнанието ни", категоричен е Смарт. Поради това, ако усетите, че нещо не ви се получава, намерете време поне половин час да полежите - във ваната или на дивана, просто блуждаейки с поглед по тавана.
Ако вече сте се решили на подобна стъпка, въпреки застрашително наближаващия пореден "краен срок", преди да изпънете морно тяло в сладостен мързел, изключете телефона и прочие джаджи, които ви държат "на линия". Спомнете си какво са постигнали Нютон и Айнщайн без тях и... нещата ще се подредят от само себе си.
