Колкото променливо и непостоянно да е времето през месец март , пролетта най-после е тук, и всички мисли и надежди на дедите ни са били под знака на очакваното събуждане на природата. Същото е и с нас в днешни дни.
На този ден всички християни величаят паметното събитие: ангел възвестява на Дева Мария , че точно тя е отредена да стане майка на Спасителя.
В календара на православната църква Благовещение е утвърден като празник още през VII век.
В нашия народен календар го наричат Благовец .
Днес за нас обредните практики на Благовец са преди всичко богат извор на знания за митични вярвания, поверия и притчи, обогатили традиционната българска култура. Но за дедите ни Благовец бил голям празник, „половин Великден“ на който „дори и птичката гнездо не вие“.
Това обаче не им пречело да почистят основно домовете и дворовете, а събраният боклук да запалят – с вярата в пречистващата сила на огъня. Затова и разрешавали на децата и младежите да го прескачат, за здраве.
Според народното поверие на Благовец кукувицата, също като лястовицата, разнасяла „благата вест“. И било добра поличба човек да има в себе си желязна пара. И щом чуе кукувицата, здраво да я стисне в ръка. Тогава ще се радва на „желязно здраве и джобът му ще се пълни през годината“.
Още един обичай се спазвал на Благовец: завързвало се възелче на забрадка, коланче или връвчица, която трябвало да се носи през цялата година, та да предпазва от уроки и „лоши очи“.
От корена на името Благовец (благо – сладко) произлязъл и обичаят да се посади дърво на този ден, защото плодовете му ще бъдат много сладки. А пчеларите да отворят кошерите и пуснат пчелите, да събират сладък мед.
Много характерно за празника е обредното гонене на влечугите, защото според поверието и змиите, и гущерите се събуждат от този ден. След като свършели с почистването, жените тропали с тенджери и капаци, викайки: „Бягайте, змии и гущери, че Благовец ще ви затисне.“
Вярвало се още, че на този ден и най-силната отрова губи силата си и дори главата на убитата змия можела да се превърне в омайно биле. Затова на Благовец знахарките правели капани и в тях ловели подгонените змии. Убивали ги и в главите им слагали семена от босилек. После ги заравяли в земята и когато босилекът избуел и цъфнел, събирали малките бледовиолетови цветчета и с тях правели магии за „омайна любов“. Кожата на влечугото одирали, изсушавали и стривали, а след това я ползвали при направата на лековити „благи“ мехлеми.
На Благовец бабите пробивали ушите на внучките си, за да ги окичат с обеци и вярвали, че не ги боли, защото около тях кръжат невидимите небесни сили от свитата на архангел Гавраил.
На Благовещение православният канон разрешава да се сложи на трапезата риба, зехтин и да се пие вино.
И на този ден, както на всички тачени празници, се събира родът. Слагала се богата, макар и постна трапеза. Задължителна била обредната питка и рибата, защото се вярвало, че за здраве „поне с кокал от риба трябва да си почешеш зъбите“. Стопанките месели и лучник, а на трапезата не липсвали и кашата от прясна коприва, салата от лук и вече набол джоджен и магданоз.
От незапомнено време е останала и приказката „дойде ли Благовец, хващаме се за зелено“. Поникнали са първите ядливи растения и ще има храна за семейството. Преди да седнат на софрата, домакинята отчупвала голям крайщник от питата и го оставяла пред прага, за домашния дух – покровителя на къщата.
Иманярите пък, водени от значението на „благо" в смисъл на „богатство“ и „имане“, се впускали в търсене на заровени съкровища
Вярвало се, че в нощта срещу Благовещение от небитието идват духовете на умрели, които приживе са укрили голямо съкровище. При това точно на мястото, където са го заровили.
Духовете се появявали във вид на светла струя или мержелеещ се дим. И в същата нощ иманярите, които знаели землищата със заровени ценности, но не били сигурни за точното място, обикаляли района и чакали знак. За да предразположат духа, те носели прясна пита и шарена сол, а в лявата ръка – сребърна пара.
На Благовещение според народните вярвания се завръщат и самодивите. Дедите ни им приписват свръхестествени качества: те били невидими, чувал се само гласът им и живеели на край света. По нашите земи самодивите идвали, когато всичко се раззеленява
Заселвали се във високите планини, край „неначенати“ езера, извори и реки, в клоните на високи дървета. Ако някой отсечел такова дърво, то не горяло, а колата, която го превозвала – до три дни се чупела.
На Благовещение самодивите играели хоро на росна поляна, а утъпканата трева там повече не растяла. Който ги зърнел, се разболявал от самодивска болест – толкова красиви и грациозни били. Болните можели да се надяват на лек, ако преспят на самодивска поляна, край самодивски извор и се измият с „мълчана вода“ от самодивския кладенец.
Тези приказни митични същества са възпети в приказки, легенди и в много народни песни.
