В последните няколко години името на Евгени Генчев се утвърди като едно от най-разпознаваемите в родното публично пространство. Популярността му започна с участието му като Ерген №2 в Ергенът, а впоследствие се разшири и чрез активната му музикална кариера.
Роден на 22 юни 1989 г. в Пловдив, Генчев проявява интерес към музиката още като дете. Ранният му талант зад пианото ясно очертава бъдещия му път и го насочва към професионално развитие. През годините той се изявява на престижни сцени както в България, така и в чужбина, където печели признание както от публиката, така и от специалистите. Репертоарът му съчетава класически произведения и съвременни интерпретации, което оформя неговия разпознаваем стил. Докато в България често го свързват с образа на романтичен герой от риалити формати, зад граница той е посрещан с уважение като „маестро Генчев“.
Зад този успех обаче стои дълъг и не винаги лесен път. В продължение на години 36-годишният пианист работи като охрана в Лондон, воден от едно дълбоко лично желание – да чуе от баща си думите: „Гордея се с теб“. Това той споделя откровено в интервю пред Мариан Станков – Мон Дьо.
Детството му преминава далеч от музикалната среда. Родителите му живеят на село и се занимават със земеделие и животновъдство, а светът на класическата музика им е напълно чужд. „Те няма как да разберат моя свят. И да се опиташ да им го обясниш, няма да го разберат“, признава той.
Особено сложни се оказват отношенията с баща му Танко, който в младостта си мечтаел да стане актьор, но не успял да реализира тази амбиция. Когато синът му поема по артистичен път, това поражда напрежение помежду им.
„Напрежението в тези взаимоотношения идва от една страна – ти си мое дете и аз се гордея с теб, а от друга – как може ти да не направиш същия избор като мен? От ранна възраст, когато присъстваше на моите уроци с професори, които пред него са казвали, че съм гениален, той винаги казваше, че това е невъзможно. Винаги е бил скептичен. Искаше още доказателства. И аз винаги трябваше да се доказвам.“
С времето това желание да бъде признат от баща си започва да губи значението си.
„До даден период се опитвах да се докажа на баща си. Но в един момент осъзнах, че нямам нужда. Чувствах родителите си доста неангажирани, защото имах дебют в залата на филхармонията в Санкт Петербург – огромна зала с много история. Бил съм на 17–18 години. Дори не ми звъннаха след концерта. В края на деня след това им се обадих, за да им кажа, че впрочем е минал много добре, ако се интересуват. Тогава ме болеше, защото очаквах емоционална подкрепа. Не си избираш родителите – те са такива, каквито са.“
Днес отношенията между тях са по-умерени, макар и запазили известна дистанция.
Преди три години Генчев влиза в Ергенът с надеждата да открие любовта – и за известно време наистина я намира. Връзката му с Валерия Георгиева продължава около две години и дори стига до годеж, но приключва през миналата година.
Самият той говори откровено за тази раздяла:
„Аз я бях приел за човека, с когото ще си умра. Ала когато умираш всеки ден заради този човек, той няма място в твоя живот. Дадох последен шанс за промяна. Трябваше да настъпи метаморфоза, което нямаше как да стане. Но аз си бях навил на пръста. В търсенето на тази фикс идея мисля, че бях прекалено краен.“
„Ние предадохме идеята за тази нестихваща любов – защото любов имаше. Времето винаги беше нейно и никога наше или мое. Така че прецених да не правя повече жертви със себе си. Последно за жена плаках заради Валерия. Тя ми разби сърцето.“
„Най-големият компромис, който съм дал в любовта, е това да бъда всеотдаен. Когато дадеш всичко, ти се изпразваш от съдържание. А когато съдът е празен, човек изгубва интерес и започва да гледа другаде.“
Днес той гледа напред с нова надежда:
„Но вече не съм сам. Щастлив съм и вярвам, че най-хубавото е пред мен.“
В момента Валерия Георгиева има връзка с Ваньо Алексиев, докато Генчев предпочита да държи личния си живот далеч от светлините на прожекторите. Най-голямото му притеснение остава не провалът, а нещо много по-тихо и дълбоко: „че времето минава и че музиката може да остане единствената ми любов“.
Още в ранна възраст талантът му е забелязан от оперния певец Мирослав Димитров, който остава впечатлен от музикалната му памет:
„По радиото пуснаха Камелия Тодорова – „Чакам те сутрин рано, пак да чуя твоя глас…“. И ми направи впечатление, че Евгени след 30–40 минути я запя в същата тоналност, абсолютно по същия начин, а той е все пак 5-годишно детенце“, разказва Димитров.
По-късно, за да убеди семейството му в изключителните му способности, менторът го среща с маестро Иван Маринов, който също остава впечатлен:
„Свиреше много сложни мелодии. ‘Моля ти се, пей с тонове това, което чуваш – първия глас’. Евгени го изпяваше. ‘Сега ниския глас, сега средния глас’. Това е изключително трудно!“
Реакцията на опитния музикант е категорична:
„В моята практика – а той е над 70 години – не съм виждал такова дете. За първи път виждам такъв феноменален слух. Това е уникално.“
