Представете си следната ситуация: по време на работния ден спешно ви се налага да притичате до банката, да изтеглите сума пари, след което да отидете на другия край на града, за да си платите с тях квартирата, а след работа да купите нещо за вечеря, да успеете да пристигнете навреме в детската градина, за да вземете детето си, без да го карате да се чувства изоставено, а накрая да приготвите вечерята и да разтребите. А, да – и да пуснете пералнята с онази камара дрехи за пране, иначе мъжът ви няма да има чиста риза за утрешната презентация...
А той, мъжът ви, отдавна е задрямал пред телевизора, докато вие все още се щурате насам-натам
из вкъщи, след като сте сложили детето да спи. Разбира се, всичко чака на вашите ръце, но това не ви успокоява, а още повече ви обезсърчава.
