Изгорели са изцяло два етажа от имота на жена в Банкя, тя спи с животните в кола
Мистериозен пожар е станал в дома на жена, която твърди, че спасява кучета и котки и ги събира в дома си.
При пожар, възникнал на втория етаж от къщата й в Банкя, изгарят два етажа от дома й. Все още не е ясно каква е причината за него.
Пожарът в дома й става на 27 юни. „Разходих първата група кучета, върнах се да ги прибера, тогава в дома ми още всичко си беше наред. Тръгнах с втората група, като се прибрах, гледам от втория етаж бълва огън. Разпищях се, веднага се обадих на 112, пристигнаха след 15 минути. Дотогава се мъчехме и аз, и брат ми каквото можем да спасим. Тичах да спася малки котенца, цялата съм изгоряла, косата ми изгоря, брат ми и той, ръцете му са в мехури. Набутах в колата и кучета, и котки, каквото мога, издърпах настрани и така спахме. Всичко бучеше, очаквах цялата къща да се срине”, споделя драматичния си разказ Мария Атанасова.
Тя няма представа как може да е станал пожарът. „Странно е, тъй като на този етаж няма електроуреди, аз самата пестя и даже не включвам много ток. Едно по едно вадех животинките от къщата, някои се разбягаха, Дотук събрах обратно 19 кучета и около 40 котки. Нямам дрехи, нямам обувки, нямам бельо, нищо нямам. Ръцете ми са в рани от огъня. След пожара се наводни мазето, започнаха да се появяват мухи, комари, страх ме е мишки да не дойдат, става страшно, ще плъзне зараза”, притеснява се Мария Атанасова.
Допреди няколко години животът й си върви съвсем нормално. Тя е инжинер, има деца, радва се на внуци. Не е ясно поради каква причина изведнъж решава да ипотекира апартамента си, купува голям имот в Банкя и там решава да устрои нещо като частен приют за кучета и котки.
„Никой не ме разбира. И семейството ми ме изостави заради това, че помагам на животни, внуците не си познавам, синът ми живее в Австрия, с три висши образования човек съм, не съм простак, не съм клошар. Няма клиника, в която да не съм изсипала пари за животинките”, твърди Мария Атанасова. В момента във Фейсбук върви кампания за събиране на дрехи и вещи от ежедневна необходимост, които да й помогнат да се справи с трагедията.
