На 14 септември българската православна църква се прекланя пред кръста, на който е разпънат Исус Христос. В народните вярвания денят се нарича Кръстовден и се смята, че днес всички молитви ще се сбъднат.
Имен ден празнуват всички с имената Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана.
На Кръстовден се прави поклонение пред светия кръст.
След страданията и разпятието на Спасителя кръстът се превръща в жертвен знак на спасението и изкуплението от греха.
Кръстът олицетворява жертвената любов, победата над злото, принадлежността към християнството.
Според народните поверия от Кръстовден започва есента. Казва се, че на 14 септември деня и нощта се кръстосват, а температурите започват да се понижават.
От Кръстовден започва гроздоберът, като първото откъснато грозде е нужно да се занесе в църквата, за да се освети. Започва и сеитбата на зимните житни култури.
На Кръстовден най-възрастната жена в дома е необходимо да опече специален обреден хляб, наречен Кръстова пита , украсен с голям кръст по средата.
Питката се разчупва, едва когато цялотосемейство е на масата и се казва Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли.
Смята се, че с тези думи хората се предпазват от болки в кръста по време на работа.
На Кръстовден се спазва и строг пост – не трябва да се яде нищо червено като червен пипер, домати, репички, червени ябълки и други. На трапезата освен обредния хляб задължително трябва да присъства печена тиква и грозде.
В народните поверия се казва, че всички молитви ще бъдат чути на този ден. Смята се, че в нощта срещу Кръстовден Господ слиза на земята и изпълнява всяко откровено желание.
Това вярване има най-голяма сила в местността Кръстова гора , където легендите разказват, че е заровен Христовият кръст.
