Успение на Пресвета Богородица е един от 12-те големи християнски празници, посветен на вечното заспиване, на смъртта на Божията майка.
Хората почитат пресветата Богородица като покровителка на майчинството , жените и семейното огнище. На 15 август за здраве се прави курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести.
Обредна трапеза на Голяма Богородица : жито, кукуруз, тиганици, варена тиква, прясна пита, каша от пиле, грозде, диня
Българите много почитат празника и го наричат „ Голяма Богородица ”, за различие от Малка Богородица - 8 септември , когато се чества рождението на Христовата майка .
Смята се, че светицата помага на бездетни невести да се сдобият с рожба. Поради това на Голяма Богородица младите булки или жените, които още не са родили, не трябва да похващат ръчна женска работа. Те отиват в черквата, палят голяма свещ за Божията майка и поднасят дарове - кърпи, престилки, чорапи. Окичват иконата с цветя, най-често богородички. На нея закачат и вотиви - малки метални изображения на бременна жена или на пеленаче. Правят това с надеждата, че скоро ще забременеят и ще родят. След тържествената празнична служба жените раздават за здраве „богородични пити” с пожелание: „Нека Света Богородица да ни е на помощ!"
От този ден до празника Рождество на Пресветата Богородица - 8 септември, народната традиция забранява на жените да тъкат и сноват, да плетат и да шият, за да е здраво цялото домочадие. В Ловешко през същия период под прага се слага бял трън, за да не „влизат болестите вкъщи”. Народната вяра в Богородица като лечителка определя изпълняването на празника на редица обреди.
В миналото обичай било в нощта срещу Голяма Богородица хората да преспиват на свято място да си пожелават нещо хубаво, което с благословията на Богородица се надявали да се сбъдне.
Рано сутринта носели в църквата всички плодове, които е родила земята, за да бъдат опети, прекадени и осветени от свещеника за здраве и благополучие на семейството.
На Успение Богородично мелят от новото жито и от него приготвят обредни хлябове за празника. Правят се прогнози и за бъдещата реколта - вярва се, че ако на този ден вали дъжд, голямо плодородие ще има през следващата година. В някои селища празнуват Голяма Богородица за здраве на воловете и както на Сласовден стопанката поставя на рогата им обреден кравай и ритуално ги захранва.
