Цигари, алкохол и неподвижен начин на живот мъчат българите
Хроничните незаразни болести са първоизточник за 80% от смъртните случаи у нас, а рисковите фактори са тютюн, алкохол, лошо хранене, заседнал начин на живот. Това коментира проф.
Той информира за началото на Национално изследване за разпространението на факторите на рисковете за здравето, свързани с начина на живот. Предвижда се 28-те регионални здравни инспекции да проведат анкети в цялата страна, които да отчетат какво е разпространението на рисковите фактори, причиняващи хронични незаразни болести, уточни проф. Димитров.
Основните хронични незаразни болести - сърдечно-съдови заболявания, злокачествени новообразувания, хронични респираторни болести и диабет са причина за 60% от всички смъртни случаи в световен мащаб, като близо 80 на сто от случаите са в страните с ниски и средни доходи, сочат данните.
В България за 2010 г. хроничните незаразни болести са причина за над 80% от смъртните случаи, като водещи са болестите на органите на кръвообращението с 67,5 на сто, следвани от злокачествените новообразувания с 15,1 процента.
Според анализа на проф. Димитров у нас има тенденции на намаляване на смъртността от болести на органите на кръвообращението (611,3 на 100 хил. души), но по този индекс значително изоставаме от средния показател за ЕС - 236,3 на 100 хил. души.
Преждевременната смъртност от болести на сърцето в източноевропейските страни е близо два пъти по-висока в сравнение с в останалата част на Европа, подчертава професорът.
Злокачествените образования са също водеща причина за смъртност у нас. При мъжете най-разпространена е смъртността от рак на белия дроб - 18%, рак на кожата - 12,3%, рак на простатата - 9,2%, рак на дебелото черво - 8,2% и др. При жените най-често ракът се проявява като рак на гърдата - 23 на сто, рак на кожата - 12,5%, рак на дебелото черво и на матката - по около 7% и др.
Друга основна причина за смъртност е захарният диабет, който засяга около 8% от населението на страната и придобива застрашаващи размери, като смъртността съставлява 23,3 на сто на 100 хил. души. Очаква се броят на диабетиците у нас през 2025 г. да достигне около 9% от населението.
Рисковите фактори за смъртността са: тютюн, алкохол, лошо хранене, застоял живот. В България злоупотребата с тютюн е причина за около 13,5% от всички заболявания и близо 12% от смъртните случаи, констатира проф. Димитров.
Значително се е повишила и консумацията на цигари - докато през 1952 г. едва 13,7% от българите са пушили, през 2007 г. тютюнопушенето е разпространено сред 45% от българите. През последните години се забелязва тенденция на намаляване броя на пушачите - през 2008 г. са пушили 38% от българите, през 2011 г. - 36%, а през 2012 г. - 34%.
Тютюнът и цигарите са водеща причина за някои смъртоносни заболявания - близо 93% от смъртните случаи при мъжете на възраст 45-64 г. са причинени от рак на белия дроб. При жените в тази възрастова група всеки втори смъртен случай от рак на белия дроб също се дължи на тютюнопушене.
Друга водеща причина за смъртността у нас е злоупотребата с алкохол, отчита анализът на НЦОЗА. Близо 23% от българите на възраст 25-64 години пият редовно. От тях 14% консумират концентрати всеки ден, като близо 20% от мъжете и около 4% от жените у нас са пристрастени към твърдия алкохол.
В европейски мащаби близо 9% от общото бреме на болестите в развитите страни се дължат на злоупотреба с алкохол. В ЕС всяка година са регистрирани около 195 хил. смъртни случая вследствие злоупотреба с алкохол, като преждевременната смъртност е 12% при мъжете и 2% при жените.
Нездравословното хранене и застоялият начин на живот са трета основна причина за висока заболеваемост и хронични болести. Представително проучване от 2008 г. отчита, че близо 30% от българските деца на 7-8 годишна възраст имат наднормено тегло, а около 14% от тях са със затлъстяване. Българските деца между 1 и 5 г. и от двата пола също са застрашени от рисковете на наднорменото тегло, като близо 9,5% страдат от хронични болести свързани с храненето.
