На масата той разливаше чорба на коленете си, а снаха му рече на мъжа си: Не мога да го търпя този старец-Ето какво се случи после!

Когато ходеше, пристъпяше едвам-едвам и се подпираше с патерица. На трапезата той разливаше чорбицата върху коленете си, преди да я поднесе до устата си. Неговата снаха веднъж рече на мъжа си: 
— Не мога да го търпя този старец. Не го искам на трапезата. 
— Той ми е баща, какво да го правя? 
—- Ей там под стълбата съм му постлала едно скъсано чердже. Там да яде. 
Синът, който беше отстъпчив човек, махна с ръка: 
— Прави, както знаеш. 
И снахата намести свекъра си под стълбището, където лежеше кучето. Блъсна напреде му една дървена копанка, изсипа му в нея яденето и му подаде лъжицата. 
Старецът преглътна два-три пъти и очите му се насълзиха, но нищо не каза. Внучето му видя дядовите сълзи и се замисли. Въздъхна дълбоко и излезе на двора. Намери един върбов чукан и почна да го дълбае с теслата. 
— Какво правиш тука? — попита го баща му. 
— Копаня дълбая — отвърна момчето. 
— Защо ти е? 
— За да храня в нея мама и тебе, когато остареете. 
Бащата прехапа устни и разказа всичко на жена си. Майката се засра¬ми, прибра свекъра си в къщи, преоблече го и вече си го гледаше чистичък.