Ново спасение от анорексия

Около един на всеки 150 подрастващи момичета във Великобритания страдат от това състояние.Окситоцинът е хормон, който се освобождава естествено по време на физическа връзка като секс, раждане и кърмене. Има предположения, че може да се използва за лечение за множество психиатрични разстройства. Хормонът помага и за намаляване на социалната тревожност при хора с аутизъм.

4-седмично изследване, проведено в Австралия, показва, че при хората, приели окситоцин, намаляват притесненията относно теглото и формата на тялото. 

При друго изследване 31 пациенти с анорексия и 33 здрави хора са получили доза окситоцин или плацебо. Участниците са разгледали последователност от снимки на високо- и нискокалорични храни и на хора с различно тегло и форми на тялото. Хората с анорексия преди са се фокусирали по-дълго върху снимки на хора със затлъстяване и това, което според тях е нежелана форма на тялото. С приема на окситоцин болните от анорексия са показали по-слаба склонност за фокусиране върху подобни "негативни" снимки на храна и дебели хора. 

Друго изследване, проведено със същите участници, се съсредоточило върху реакцията им към изражения на лицето, като гняв, отвращение или щастие. Резултатите показали, че след лечение с окситоцин хората, страдащи от анорексия, по-малко се фокусирали върху лицата, показващи отвращение. Освен това отбягвали да задържат поглед върху ядосани физиономии. Резултатите от двете изследвания са публикувани в сайта plosone.org. 

"Те са в начален етап, с малък брой участници. Въпреки това бе доста вълнуващо да установим, че това лечение би могло да има голям потенциал", коментира пред Би Би Си проф. Джанет Трежър от Кралския колеж в Лондон, която проведе изследванията. "Трябва обаче да направим още няколко опита, преди да сме сигурни на сто процента при използването на окситоцин", добави тя.
"Изследванията ни показаха, че окситоцинът намалява несъзнателната склонност на пациентите да се фокусират върху храна, форма на тялото и негативни емоции като отвращението", добави проф. Ким Юл-Ри от университета в Сеул. "В момента няма ефективно лекарство срещу анорексията и нашите изследвания могат да променят това", пояснява още той.