Произход на бахарът
Познаваме бахара (Pimenta officinalis) като подправка със специфичен аромат, която редовно добавяме към ястия с риба и меса. Всъщност бахарът, известен още като Пимента, е изсушеният плод на вечнозеленото пиментово дърво (Pimenta dioica) - малко храстообразно дръвче, доста подобно на лавъра по размери и форма, разпространено в Мексико, Карибския басейн, Централна Америка. Името му произлиза от испанската дума за пипер „pimienta”. Дървото на бахара достига височина до 10 м дърво и се нарича аптечна пимента.
Бахарът е от сем. Миртови – (Mirtaceae). Малките тъмни зрънца представляват сферични ягоди с тъмнокафяв цвят и с по 1 семка. Те са големи около 5-6 мм в диаметър. Родом от Ямайка, бахарът е пренесен в Европа през 16 век от испанците, които го объркали с пипера. На тази грешка се дължи наименованието на подправката в повечето европейски езици.
Българското название произлиза от турската дума bahar, която означава подправка. И днес Ямайка е най-големият производител на бахар. В народния фолклор бахарът е използван за стимулиране на изцелението и в смеси при отправяне на молитви за пари и късмет.
Бахарът е тропическо дърво, чиито плодчета след изсушаване приличат на зърната на черния пипер. Плодовете на пиментовото дърво се берат преди да са узрели и след като изсъхнат, те стават кафяви и започват да приличат на големи кафяви зърна пипер.
Зърната бахар има лют вкус и много силен аромат, поради което не трябва да се прекалява с неговата употреба. Сложният аромат и вкус на бахара обединява в себе си едновременно вкуса на канела, индийско орехче и карамфил. Еклектичният аромат на бахара навярно му печели и английското наименование – allspice или „ всички подправки”.
