Сводник се опита да продаде българска студентка

– името на момичето е променено) по чудо е успяла да се спаси от доживотно робство в чужбина и да се върне у дома при родителите си със съдействието на една българска проститутка в Линц. Преживяното насилие е оставило, много тежък отпечатък върху съзнанието на момичето. В момента то се лекува при психиатър и се опитва да се съвземе от шока с много лекарства на ден.

Славена, която учи в университет в Северна България, не е живяла в лишения. Родителите є са добри и интелигентни хора и развиват сполучлив бизнес в Русе. Момичето се запознало с Велизар С. (29 г.) в дунавския град и твърде скоро симпатията прераснала в интимна връзка.

За Славена бил странен фактът, че Велизар нито един път не я кани у дома си, а й предлага да се срещат по паркинги и какви ли не други необичайни места, но си затворила очите. Официалната му версия била, че не се разбира с родителите си и затова ходи от време на време в Австрия да припечелва в автомивка, за да събира пари за собствен апартамент. А истината била, че той от няколко години живее на семейни начала с друга жена – Деница.

Велизар упорито отказвал да се запознае с родителите на Славена, които знаели за връзката им и настоявали да го видят и да поприказват с него, за да знаят с какъв човек се среща дъщеря им. „Той се притеснява от външния си вид, защото е много пълен”, обяснявала на майка си Славена. Момичето не искало да слуша съвети и наивно приемало за истина всичко което Велизар и казавал. Един ден в началото на тази година Славена заявила на родителите си, че ще замине с него в Австрия, за да му помага в автомивката, в която той работел и преди. Майка є се възпротивила, но тя отвърнала: „Какво искаш, никога да не се омъжа ли.

На 6 януари т.г. Велизар дошъл да вземе Славена от дома й, за да тръгнат с автомобил за Австрия. Тогава родителите й го видели за първи път, но от няколкото разменени приказки и заръки да внимават и да се пазят в чужбина не могли да разберат що за човек е. Славена взела и лаптопа си и обещала да поддържа постоянна връзка с тях.

Още щом преминали в Сърбия, отношението на Велизар към нея се променило. Започнал да се държи грубо, взел личната й карта, телефона и 250-те евро, които родителите й дали на тръгване. Мъжът намеквал, че тя няма да е с него в автомивката, а ще се наложи да заработва другаде. Студентката усещала, че ще си има неприятности, но все още нямала никаква представа какво точно я очаква.

Пристигнали в Австрия и най-напред се установили в едно населено място близо до Линц. Велизар отвел Славена при един турчин, където със сила я заставили да се съблече, за да й направят еротични снимки. Русенецът обяснил, че не могат да платят на фотографа сумата от 500 евро, колкото струвала услугата затова се налагало тя да преспи два пъти с турчина. След като това се случило и снимките били предадени, Велизар потърсил връзка с човек, който качил фотосите в сайт, хостван от Кьолн. Със снимките в ръка мъжът тръгнал да обикаля търговците на плът, за да може да продаде Славена. Всичко в поведението му подсказвало, че той знае точно на коя врата да почука.

За да бъде пречупена волята й, в продължение на десет дни Славена била затворена в мръсно помещение в компанията на мишки, където получавала единствено хляб и вода. От време на време й бил предоставян лаптопът и тя под диктовка съобщавала на родителите си, че са добре, Велизар готви, пере и се грижил за нея. В Русе близките на момичето дори се шегували, че от него ще излезе добър зет. Единствено майката подсъзнателно усещала, че не всичко с детето й е наред.

Гладна и отслабнала, Славена била откарана в Линц, където Велизар я разнасял по адреси на различни мъже, а след това прибирал заработеното. Това продължило само няколко дни. После момичето било отведено да работи в публичен дом, а всяка вечер мръсникът идвал да прибира изкараната сума. Парите, които Славена заработвала с плач, били изпращани в Русе, но не по сметка, а предавани на ръка на шофьор на бял микробус, който редовно пътувал по линията България – Австрия. Той пък ги предавал най-вероятно на близките на мъжа, като е заделял и за себе си.

След поредната порция бой и упреци, че не започва да учи немски, за да се уговаря с клиентите, Славена се скрила за два дни в пералнята на дома, където не спирала да плаче. Открила я българска проститутка от близко до Варна градче, която доброволно предлагала тялото си в Линц.

„Ти, момиче, май не си за тази работа, като те гледам, ще се разболееш скоро. Нямаш ли родители, дай да им се обадя”, предложила Марияна (б.а. ­ името на проститутката е променено). Славена обаче толкова била засрамена, че не искала и да помисли как някой ще разкаже на родителите й какво се случва с нея. За да й помогне да се съвземе, Марияна обслужвала няколко дни и нейни клиенти, а парите били предавани вечер на Велизар. Той скоро разбрал за съдружието и откарал Славена да работи в друг град. Но тя толкова се тръшкала и искала да се върне при Марияна, с която единствено можела да контактува в тази чужда страна, че мъжът най-накрая склонил и я върнал в Линц. Трябвало все пак да се угоди малко на Славена, защото вече тежала 38 килограма, а това застрашавало бизнеса.