Алергии при бебетата

Друга теория, която звучи доста смислено твърди, че алергиите са възникнали в следствие на прекалено стерилния ни начин на живот от средата на 20-ти век насам. Преди това, когато човек се е раждал, той е попадал в среда с огромно количество нови фактори – различни микроби, въздействие на топлина, студ. При контакта си с различните фактори имунната му система се е тренирала: приема, идентифицира, отговаря. Сега обаче, когато бебето се роди, то попада в стерилна среда с оптимална температура. Дразнителите, нужни на имунната система, за да работи адекватно ги няма и тя остава без работа. Предполага се, че резултатът от това може да е алергията – неправилен твърде активен имунен отговор на обичайни фактори от външната среда. Като няма срещу какво да се бори, имунната система си измисля „въображаем враг”. Изследвания, проведени в подкрепа на тази теория показват, че децата, които от ранна възраст посещават детски ясли страдат по-рядко от алергия, в сравнение с децата, гледани в домашна среда. Изводите на специалистите, провели изследването са насочени към това, че малките децата в детските ясли, въпреки опита на персонала да поддържа безупречна хигиена са изложени на много по-голям брой истински дразнители за имунната система като различни вируси и бактерии, които децата си предават чрез контакта по между си (като общуват активно с голям кръг от връстници, лапат си взаимно играчките, обменят си бибероните, лапат предмети от пода и т.н.), в сравнение с детето гледано у дома, което контактува с много по-малко хора, живее в далеч по-стерилна среда и следователно е изложено да многократно по-малко вируси, бактерии и други реални дразнители. Спомням си изказване на една лекарка по повод обрив на сина ми, когато беше бебе:
Много го пазите това бебе, не смеете да го докоснете до нещо от страх, да не е мръсно. За това има и обрив. Циганче с дерматит виждали ли сте?
Друга подкрепа на тази теория е и фактът, че алергични деца, дори с тежки форми на астма, уртикария, екземи се излекуват при това трайно и напълно чрез терапия със студ (ледени бани). Разбира се подобни небезопасни методи, особено при малки деца не бива да се прилагат произволно, без предписание и проследяване от лекар, но е факт, че изложеното на студ тяло си намира много по-важен враг, с който да се бори за оцеляването си – в лицето на студа – и спира с борбата с „въображаеми врагове”. Алергията е излекувана.
Това, което можем да направим по въпроса е да забравим прекалената стерилност след като бебето стане на 2 – 3 седмици и да осъзнаем, че трябва да му помогнем да се адаптира към нашия свят такъв, какъвто е и колкото по-рано стане това, толкова по-добре. Не правим услуга на детето, като го отглеждаме в „саксия”, точно обратното! Опознаване от рано на предметите от бита без да бъдат предварително стерилизирани, свикване с нормалната околна температура (а не отглеждане в допълнително загрята стая), извеждане навън, дори в по-хладно и ветровито време, ще помогнат на детето да се адаптира към света, такъв какъвто е, да срещне реалните дразнители от околната среда, а не да се налага да си измисля „въображаеми” дразнители, срещу които организмът да се бори. Всичко разбира се трябва да става постепенно и с мярка без да стигаме до обратната крайност. Водещият ни принцип би трябвало да бъде: „Детето трябва да живее в условията, в които живеят родителите му”. Тоест стаята му трябва да е толкова затоплена, колкото стаята на родителите, да е облечено толкова дебело, колкото родителите, а не с два слоя в повече дрехи; когато започне да проявява желание да пълзи да бъде оставено да пълзи по пода без излишни опасения, че там е мръсно и опасно и т.н.