В неделя е голям празник-Прави се "богова брада", обредни пити, а 28 имена празнуват

вход през zajenata.bg
За Жената
Събития
В неделя е голям празник-Прави се "богова брада", обредни пити, а 28 имена празнуват
7274
В неделя е голям празник-Прави се "богова брада", обредни пити, а 28 имена празнуват

Православната църква отбелязва на 5 юли денят на св. Атанасий Атонски или денят е познат като Летен Атанасовден.

Хората от различните краище на България го наричат Средлято или Жътвар, тъй като се пада в средата на лятото и дава началото на жътвата. 

Освен на 18 януари, също и на Летен Атанасовден празнуват имената
АТАНАС, АТАНАСКА, АТАНАСИЯ, НАСА, НАСКА, НАСКО, НАСО, НАСЬО, НАСЯ, ТАНАС, ТАНАСКА, ТАНО, ТАНЬО, ТАНА, ТАНЧО, ТАНЯ, ТАСЕ, ТАСКО, ТАСО, ТАСКА, ТАША, ТАШО, ТАШКО, ТИНА, ТИНКА, ТИНКО, ТРАЯН, ТРАЯНА

Преподобни Атанасий живял през Х век. Родил се в Трапезунд и при кръщението си бил наречен Аврамий. В ранно детство останал сирак. За възпитанието му се грижела една благочестива инокиня.

По-късно отишъл в Цариград. Там той се запознал и усъвършенствал в тогавашните науки. Още в детски години малкия Аврамий силно желаел да служи на Бога чрез иночески трудове. Той станал ученик на преподобни Михаил Малейн и бил подстриган в монашество под името Атанасий.

След време отишъл в Света гора, където се отдал на труден аскетически живот, стараейки се да скрие от всички и своята ученост, и великите си дарования. Но това се оказало невъзможно. Разчули се както големите му знания, така и неговия свет и добродетелен монашески живот. Мнозина започнали да му отдават почести. Уважавали го и видните за онова време сановници и пълководци на имерията Лъв и Никифор.

По-късно Никифор става византийски император. Той щедро подпомагал Атанасия в изграждането и разширяването на светогорските манастири и особено в изграждането на основания от Атанасия манастир, наричан сега Великата лавра св. Атанасий Атонски.

Благочестивият монах Атанасий получил от Бога дар да върши чудеса. С усърдна и гореща молитва към всеподателя Бога той извел изобилна вода до своята лавра. И досега този извор се нарича на неговото име.

Св. Атанасий Атонски завършил земния си път в края на Х век.

 

Традиции и обреди за Летен Атанасовден
За разлика от зимния св. Атанас, който си съблича кожуха и отива на върха на планината да гони зимата и да вика лятото, летният му съименник си облича кожуха, нахлупва калпака, прогонва щъркелите към южните страни и вика зимата. Наричат го още Средлято.

Старите хора казват: “Атанас дойде и лятото дойде!”

 
Според легендата светците Антоний и Атанас били братя и са покровители на ковачите, железарите, налбантите и ножарите.

Празника в България
Вярва се, че на този ден св. Атанас облича кожуха си и ходи при бога да моли за зима, тъй като лятото вече се е преполовило. Съпровожда се с ритуално-магически действия.

Всяка домакиня на този ден коли черна кокошка. Обичаят се нарича кокоша църква.


В Средните Родопи се колят общоселски курбани. Жените раздават пресни погачи за дъжд и берекет.

В западните краища св. Атанас се почита като патрон на орачите, а в Източна България се изпълняват обичаите против суша Пеперуда и Герман.

Празникът на св. Атанас Летни е познат и като „среди лято” и бележи прехода към нов, летен земеделски цикъл.

В планинските райони, където житата узряват по-късно, наричат празника Жетвар, защото в този край на него започва жътвата. Това е съпроводено с извършването на обредни магически действия.

Обичаи за Летен Атанасовден
Пръв зажънва най-възрастният жетвар или човек с „лека ръка”. Той хвърля първите класове напред и благославя: „Бог напред, ние след него!”

Първият сноп се връзва с червен конец и се изправя с благословията: „Хайде, таз година те вдигам, ама догодина хич да не мога да те изправя!” Върху него постилат нова, чиста кърпа и отгоре й слагат пари – дар на жетварите за първия сноп. За да нямат болки в кръста, когато се навеждат да жънат, жетварите се опасват с отрязаните житни класове.


„Царят” или „майката” на нивата, т.е. двойните житни класове, се запазват.

След края на жътвата мома, която има живи родители, ритуално сплита тези класове на плитка с червени конци, украсява ги със скилидки чесън и сребърни парички.

Наричат тази плитка „Богова брада”, „брада на нивата”, „нивнина” или „коса” и я запазват до следващата година. Когато започне сеитбата, взимат зърна от Боговата брада и ги смесват със семената за посев, за да е богата реколтата.

В южните райони на страната брадата оставят в средата на нивата с пожелание „да остане там берекетът”.

 
В Тракия Летния Атанасовден и деня след него наричат Света Черна, Баба Черна, Черен ден.

Според народните представи Баба Черна се криела, подобно на чумата, във вълната. Ако жените не я почитат и работят на нейния празник, тя ще ги накаже, децата им ще се разболеят от „черната болест” и „Света Черна ще почерни къщата им”.

Затова на този ден стопанките колят на къщния праг черна кокошка – жертва за Баба Черна. Обичаят се нарича „Кокоша църква”.

После готвят кокошката с ориз и я раздават на съседите с пожелание: ”Вземи си за свети Атанас и за Баба Черна, че да ни пазят от болести!”.

Перата от жертвената птица се запазват за лек и с тях бабите кадят болни и урочасани деца.

Дай твоята оценка:
5 от 1 гласа
Новини
Мода
Звезди
Начин на живот
Диети
Красота
още
Любов
Здраве
Родители
Коментари
галерии
Прически Маникюр Рокли Грим Обувки Бижута Аксесоари Чанти Звезди
още
Модни тенденции За дома Дизайн Екзотични Пътешествия Татуировки
Design & Development: TaraSoft