В сръбското планинско село Бабине, на около хиляда метра надморска височина, 75-годишната Милица Лангович всеки ден води тиха, но изключително тежка битка.
Тя се грижи за двамата си синове — Мирослав и Негош, които страдат от церебрална парализа . Въпреки напредналата си възраст, жената не се отказва и прави всичко възможно, за да осигури на децата си по-достоен и по-лек живот.
Наскоро двамата мъже са получили електромоторни колички, които значително улесняват придвижването им.
.jpg)
Снимка: БЛИЦ
Два километра черен път ги откъсват от света
До къщата на семейството води около два километра черен път.
Точно това прави живота им изключително труден, особено когато имат нужда от лекарска помощ.
При спешен случай линейка трудно може да стигне до дома им, а през зимата ситуацията става още по-тежка. Снегът почти напълно откъсва домакинството от останалия свят.
„Не е лесно, но като майка, докато съм жива, няма да се откажа да осигуря на децата си възможно най-лек живот“, казва Милица Лангович.
Най-тежко е през зимата
Милица признава, че зимните месеци са най-голямото изпитание за семейството.
Пътят не се почиства редовно, а достъпът до лекари става почти невъзможен.
„Честно казано, най-трудно ни е през зимата, защото никой не иска да почиства пътя, а и лекари не идват. Много е тежко“, споделя тя.
Въпреки това възрастната жена не губи надежда, че проблемът с пътя най-накрая ще бъде решен.
(374).jpg)
Снимка: БЛИЦ
Семейството не иска да напусне дома си
Една от обсъжданите възможности е Милица и синовете ѝ да бъдат преместени по-близо до града с помощта на Центъра за социална работа.
Засега обаче семейството не желае да напусне дома и имота си в Бабине.
За Милица това не е просто къща. Това е родният дом, огнището и мястото, с което е свързан целият ѝ живот.
„Това е нашият дом, нашето огнище и не можем да го напуснем, въпреки че заради лошия път не ни е лесно“, казва тя.
Подкрепа от дъщеря, внук и добри съседи
Макар ежедневието да е трудно, Милица не е напълно сама.
Тя разказва, че получава голяма подкрепа от дъщеря си и внука си, които живеят в Приеполе.
Те често помагат на семейството, когато могат.
Възрастната жена е благодарна и на съседите си, които се отзовават при нужда, особено за работа, която тя вече не може да върши сама заради годините си.
„Моите добри съседи винаги се отзовават да помогнат, особено за работата, която аз вече не мога да върша“, споделя Милица.
Властите обещават решение
От местната власт заявяват, че изграждането на път до дома на семейството е приоритет.
Строителните работи трябва да започнат веднага след приключване на административните процедури.
Забавянето до момента се дължи на неуспешна обществена поръчка.
За Милица и синовете ѝ този път не е просто удобство. Той е връзка с лекарите, с града, с помощта и с по-сигурен живот.
Майчина сила, която не се предава
Историята на Милица Лангович е история за майчина отдаденост, търпение и огромна сила.
На 75 години тя продължава да се бори не за себе си, а за своите синове, които имат нужда от постоянна грижа и достъпна среда.
Електромоторните колички са важна стъпка към по-лесен живот, но без път до дома им проблемът остава тежък.
Милица не иска чудеса. Иска само нормален достъп до къщата си, за да може линейка, лекари и близки да стигат до тях, когато е нужно.
